Търсене в този блог
19 декември 2011, понеделник
Топ 5: Претендентите за филм на 2011-та година
Най-тъпата година за кино в историята. Сериозно. По-зле от периода на продълженията (не че пак не получихме около 10 такива през изминалите близо 365 дни). Преди поне все пак имаше няколко бисера и прозираше талант. Въпреки това сред мрака на тазгодишните малоумия проблясъци на реална кинематографична мощ не липсваха.
Ето кои са те, според изключително нескромното ми мнение.
Jodaeiye Nader az Simin/A Separation
Jin líng shí san chai/The Flowers of War - Един от най-добрите азиатски режисьори с филм, който най-сетне може да покаже, защо Джан Имау е единственото име от този континент, което може да се съревновава с Куросава. Не че "Герой", летящите кинжали и златното цвете омазват филмографията на човека, просто преди тях показваше много по-висока класа. Изглежда, че и с този филм няма да остави епиката настрана, пък и на пръв поглед мяза да е поредният (от стотиците) пропагандни, пръкнали се през последните 7 години, китайски филми, но това не пречи очакванията ми към него да са огромни. И Крисчън Бейл е добър актьор. Тихо.
Choi-jong-byeong-gi Hwal/Arrow, the Ultimate Weapon
Harry Potter 8
Source Code
Immortals
Adventures of Tintin - Ми, Спилбърг е. Вярно, че е притъпена версия на филмите на Земекис, където човекът поне се опитваше да бута технологията напред, но просто нямам желание да му гледам коледните простотии. С това на ум, "Беоулф" е качествено кино. "Тинтин" е повече анимация, тъй като, доколкото знам, не са ловили лицевите изражения на актьорите (те че са го правили, са го правили), но голяма част от резултата се дължи на аниматорска работа, демек е рисувано отгоре. Но четох, че е страхотно приключение, има завладяващи и умопомрачително направени екшън сцени, за съжаление (то не, че не си личеше) не са имали топките да карат като Земекис, а ми се щеше да видя дали пък Спилбърг и ко. няма да са хората, които да надскочат "Беоулф" в лицевия отдел... ама те... Пък и останалите нови филми на Спилбърг ми изглеждат тъпо, а миналото десетилетие беше толкова силно за него.
Attack the Block
The Ides of March
Hugo
A Dangerous Method
Sleeping Beauty
We Need to Talk About Kevin
Anonymous
Shame
Tyrannosaur
Coriolanus
The Girl With the Dragon Tattoo - едва ли е имало по-скептично настроен човек от мен, относно този филм. Другите хора имат работа и живот, аз гледам на филми, дето не съм гледал, с лошо око. Кой как се уреди, един вид. Сега обаче ми се гледа. Почти колкото Shame и The Flowers of War. Тези три заглавия са ми каймакът на очакванията. Останалите са само прясното мляко. Въпреки че като малък мразех каймак. После започнах да си вадя вагинални косми от устата и нещата се наредиха, което попречи на вселената да имплодира. Т.е. за пореден път можете да сте ми благодарни, задето ви спасих. Пак заповядайте.
The Tree of Life - филмът стана известен с няколко неща. Провали се финансово, не малко критици не го одобриха, а Шон Пен почти в прав текст каза, че Малик е калъф. Но баце Пен винаги е носил ореола на идиота около себе си. Да сме честни, де, неговата роля е по-незначителна и от моята в бактериална оргия, дори и да се случва върху мен. Все тая.
Важните въпроси:
Е ли "Дървото на живота" самовглъбена, псвевдоинтелектуална, брилянтно заснета, озвучена, монтирана и изиграна чикия?
- Да.
Заслужава ли си да го гледам?
- Да.
Ще ми хареса ли?
- Малко вероятно.
Вече трети филм Малик е типът "едно си баба знае, едно си баба бае". Около седемстотин монолога зад кадър, докато различни, заснети с килната на една страна камера, ситуации минават пред очите ни, показващи преход на време, драма, болка, любов, еднообразие и скука в човешкото ежедневие.
Същото се отнася и за диалозите. Множество от тях се случват пак зад кадър, докато наблюдаваме порите в кожата на някого или случка, случваща се пет години преди или след самия диалог. Същото гледахме в "Тънка червена линия", насладихме му се и, в моя любим филм на Малик, "Новият свят". Само че в тях двата имахме някаква по-голяма история от ежедневието, която служеше като буфер и рамка на ставащото на екрана.
В "Дървото" нямаме такова. Или имаме. Може да кажем, че филмът се опитва да представи многообразието, красотата, скуката, величието, мащабността и необятността на живота, като хем я показва в цялата му вселенска причудливост и смазващи мащаби, хем го набутва в едно средно, американско семейство, което едва ли ще влезе в аналите на историята.
Дори и да не ви пука за подобни щуротии, но се интересувате от кино. Гледайте го. До момента това Е най-добре направеният (от техническа гледна точка) филм за 2011-та. Въпреки че динозаврите (има динозаври) са бая фалшиви. Например; тази година BBC пуснаха Planet Dinosaur (прекрасен документален филм, в който динозаврите бяха докарани до небивал реализъм - кожата и очите), ала страдаха от кофти физика. Не бяха раздвижени добре и доста дървенееха. В творението на Малик нещата са обърнати. Движенията са достоверни, но самите животинки фалшивеят. Всичко останало е висша класа.
Едва ли ще гледате нещо по-красиво. Особено сцената в космоса (има сцена в космоса), която представлява поредица от внушителни космически кадри, допълвани от Lacrimosa на Zbigniew Preisner (което между другото е от един друг филм) и се надявам да не стане ненужно експлоатирана като музиката от "Реквием за една мечта", писана от Клинт Менсел. Специално в "Дървото на живота" музиката не е експлоатирана. Даже изглежда така сякаш е писана специално за тази сцена. Получавате три минути абсолютно съвършенство, което може да ви разреве с красотата си. Само мога да си представям какво е било на петнайсетметров чаршаф.
Предполагам, че за някои от кадрите са действали като във "Фонтанът" на Аронофски и са снимали химически реакции под микроскоп за космическите кадри, но да не ви пука. Прекрасно е. Те по-късно показват ясно, че снимат И химически реакции и взаимодействия на чисто клетъчно ниво, където има и доста анимация.
С всичко това се опитвам да стигна до едно "погрешно" твърдение. До 40-та си минута ще сметнете, че филмът ви е предложил всичко. За това време ще ви се покажат гледки, които удрят в земята дори "Барака". Но ще грешите. След ударното си начало, Малик плавно ни пренася в напълно различен филм - една доста стабилна и качествена семейна драма. Да, има няколко момента, дето би трябвало да са наситени със символи за анализиране, но само ядат време и отвличат зрителя от интересното.
Например - високият пич в тавана и момченцето. Какво беше това? Трябва да символизира малкото уплашено дете, което се страхува от големия свят, но се чувства удобно в собственото си пространство, ала накрая ще трябва да го напусне, за да бъде силен човек (а високият е злото или непознатото, което може да се промъкне дори в твоето си място)? Хубаво, само, че ние не виждаме детето като пораснало, виждаме го само като дете. А досега ни се сервират само сцени, които го показват като нежно и уязвимо същество, плюс че баща му е дръвник. Т.е. ние сме наясно с вътрешното състояние на детето. Сцената е ненужна (и не е единствената такава) и както казах - трови темпото.
Melancholia - Триер, Алмодовар, Тарантино, Содърбърг. Колко по-добре би било без тия или поне без сляпата пасмина, вървяща след тях. Добре, Тарантино и Алмодовар, по-принцип правят добри филми, не са алфата и омегата на изкуството, но не са скучни поне. Другите двама имат нужда от повече въображение (Триер го има, де, но няма техническите умения, за да си прави филмите като хората).
Въпреки това "Меланхолия" Е сред добрите филми и си заслужава похвалите, а не хулите, с които, малцина, но все пак доста разгорещени, го засипаха. Браво на Триер, демек, веднага след "Антихрист" още един негов филм, който да харесам.
Дори надписът и подредбата на филма са сходни с "Антихрист"
Ето кои са те, според изключително нескромното ми мнение.
#5 Негледани (но чакани с мижав трепет):
Jodaeiye Nader az Simin/A Separation
Jin líng shí san chai/The Flowers of War - Един от най-добрите азиатски режисьори с филм, който най-сетне може да покаже, защо Джан Имау е единственото име от този континент, което може да се съревновава с Куросава. Не че "Герой", летящите кинжали и златното цвете омазват филмографията на човека, просто преди тях показваше много по-висока класа. Изглежда, че и с този филм няма да остави епиката настрана, пък и на пръв поглед мяза да е поредният (от стотиците) пропагандни, пръкнали се през последните 7 години, китайски филми, но това не пречи очакванията ми към него да са огромни. И Крисчън Бейл е добър актьор. Тихо.
Choi-jong-byeong-gi Hwal/Arrow, the Ultimate Weapon
Harry Potter 8
Source Code
Immortals
Adventures of Tintin - Ми, Спилбърг е. Вярно, че е притъпена версия на филмите на Земекис, където човекът поне се опитваше да бута технологията напред, но просто нямам желание да му гледам коледните простотии. С това на ум, "Беоулф" е качествено кино. "Тинтин" е повече анимация, тъй като, доколкото знам, не са ловили лицевите изражения на актьорите (те че са го правили, са го правили), но голяма част от резултата се дължи на аниматорска работа, демек е рисувано отгоре. Но четох, че е страхотно приключение, има завладяващи и умопомрачително направени екшън сцени, за съжаление (то не, че не си личеше) не са имали топките да карат като Земекис, а ми се щеше да видя дали пък Спилбърг и ко. няма да са хората, които да надскочат "Беоулф" в лицевия отдел... ама те... Пък и останалите нови филми на Спилбърг ми изглеждат тъпо, а миналото десетилетие беше толкова силно за него.
Attack the Block
The Ides of March
Hugo
A Dangerous Method
Sleeping Beauty
We Need to Talk About Kevin
Anonymous
Shame
Tyrannosaur
Coriolanus
The Girl With the Dragon Tattoo - едва ли е имало по-скептично настроен човек от мен, относно този филм. Другите хора имат работа и живот, аз гледам на филми, дето не съм гледал, с лошо око. Кой как се уреди, един вид. Сега обаче ми се гледа. Почти колкото Shame и The Flowers of War. Тези три заглавия са ми каймакът на очакванията. Останалите са само прясното мляко. Въпреки че като малък мразех каймак. После започнах да си вадя вагинални косми от устата и нещата се наредиха, което попречи на вселената да имплодира. Т.е. за пореден път можете да сте ми благодарни, задето ви спасих. Пак заповядайте.
#4 Претенциозности и бита сметана, мадам:
The Tree of Life - филмът стана известен с няколко неща. Провали се финансово, не малко критици не го одобриха, а Шон Пен почти в прав текст каза, че Малик е калъф. Но баце Пен винаги е носил ореола на идиота около себе си. Да сме честни, де, неговата роля е по-незначителна и от моята в бактериална оргия, дори и да се случва върху мен. Все тая.
Важните въпроси:
Е ли "Дървото на живота" самовглъбена, псвевдоинтелектуална, брилянтно заснета, озвучена, монтирана и изиграна чикия?
- Да.
Заслужава ли си да го гледам?
- Да.
Ще ми хареса ли?
- Малко вероятно.
Вече трети филм Малик е типът "едно си баба знае, едно си баба бае". Около седемстотин монолога зад кадър, докато различни, заснети с килната на една страна камера, ситуации минават пред очите ни, показващи преход на време, драма, болка, любов, еднообразие и скука в човешкото ежедневие.
Същото се отнася и за диалозите. Множество от тях се случват пак зад кадър, докато наблюдаваме порите в кожата на някого или случка, случваща се пет години преди или след самия диалог. Същото гледахме в "Тънка червена линия", насладихме му се и, в моя любим филм на Малик, "Новият свят". Само че в тях двата имахме някаква по-голяма история от ежедневието, която служеше като буфер и рамка на ставащото на екрана.
В "Дървото" нямаме такова. Или имаме. Може да кажем, че филмът се опитва да представи многообразието, красотата, скуката, величието, мащабността и необятността на живота, като хем я показва в цялата му вселенска причудливост и смазващи мащаби, хем го набутва в едно средно, американско семейство, което едва ли ще влезе в аналите на историята.
Дори и да не ви пука за подобни щуротии, но се интересувате от кино. Гледайте го. До момента това Е най-добре направеният (от техническа гледна точка) филм за 2011-та. Въпреки че динозаврите (има динозаври) са бая фалшиви. Например; тази година BBC пуснаха Planet Dinosaur (прекрасен документален филм, в който динозаврите бяха докарани до небивал реализъм - кожата и очите), ала страдаха от кофти физика. Не бяха раздвижени добре и доста дървенееха. В творението на Малик нещата са обърнати. Движенията са достоверни, но самите животинки фалшивеят. Всичко останало е висша класа.
Едва ли ще гледате нещо по-красиво. Особено сцената в космоса (има сцена в космоса), която представлява поредица от внушителни космически кадри, допълвани от Lacrimosa на Zbigniew Preisner (което между другото е от един друг филм) и се надявам да не стане ненужно експлоатирана като музиката от "Реквием за една мечта", писана от Клинт Менсел. Специално в "Дървото на живота" музиката не е експлоатирана. Даже изглежда така сякаш е писана специално за тази сцена. Получавате три минути абсолютно съвършенство, което може да ви разреве с красотата си. Само мога да си представям какво е било на петнайсетметров чаршаф.
Предполагам, че за някои от кадрите са действали като във "Фонтанът" на Аронофски и са снимали химически реакции под микроскоп за космическите кадри, но да не ви пука. Прекрасно е. Те по-късно показват ясно, че снимат И химически реакции и взаимодействия на чисто клетъчно ниво, където има и доста анимация.
С всичко това се опитвам да стигна до едно "погрешно" твърдение. До 40-та си минута ще сметнете, че филмът ви е предложил всичко. За това време ще ви се покажат гледки, които удрят в земята дори "Барака". Но ще грешите. След ударното си начало, Малик плавно ни пренася в напълно различен филм - една доста стабилна и качествена семейна драма. Да, има няколко момента, дето би трябвало да са наситени със символи за анализиране, но само ядат време и отвличат зрителя от интересното.
Например - високият пич в тавана и момченцето. Какво беше това? Трябва да символизира малкото уплашено дете, което се страхува от големия свят, но се чувства удобно в собственото си пространство, ала накрая ще трябва да го напусне, за да бъде силен човек (а високият е злото или непознатото, което може да се промъкне дори в твоето си място)? Хубаво, само, че ние не виждаме детето като пораснало, виждаме го само като дете. А досега ни се сервират само сцени, които го показват като нежно и уязвимо същество, плюс че баща му е дръвник. Т.е. ние сме наясно с вътрешното състояние на детето. Сцената е ненужна (и не е единствената такава) и както казах - трови темпото.
Melancholia - Триер, Алмодовар, Тарантино, Содърбърг. Колко по-добре би било без тия или поне без сляпата пасмина, вървяща след тях. Добре, Тарантино и Алмодовар, по-принцип правят добри филми, не са алфата и омегата на изкуството, но не са скучни поне. Другите двама имат нужда от повече въображение (Триер го има, де, но няма техническите умения, за да си прави филмите като хората).
Въпреки това "Меланхолия" Е сред добрите филми и си заслужава похвалите, а не хулите, с които, малцина, но все пак доста разгорещени, го засипаха. Браво на Триер, демек, веднага след "Антихрист" още един негов филм, който да харесам.
Дори надписът и подредбата на филма са сходни с "Антихрист""Меланхолия" отваря тъпо, но красиво. И за седем минути ни се показва целият филм. Ето как - снимаш хора на забавен кадър, показваш космически балет между две планети, накрая добавяш още хора на забавен кадър, само че с неграмотно премахнат син/зелен фон зад тях. Добавяш музика на Вагнер - мислиш, че си творец.
Това, драги ми читатели, е мързеливо снимане. Всеки го може. Нямаш абсолютно никакъв контекст. Показваш красиви гледки, със съпровод на едно от най-силните произведения на Вагнер. За операта му "Тристан и Изолда" иде реч. Освен това така ограбваш филма си от невероятна кулминация, защото ако това висеше на края на лентата - щеше да е убийствено.
Ето тук идва и една от силните страни на "Меланхолия". Въпреки прахосническото си начало, завърша силно и не разочарова. Финалът, ако додрапате до него, размазва.
Общи приказки: Бъкано е с актьори, които харесвам и са страхотни. Кирстен Дънст заслужава поздравления за смелостта и уменията, които демонстрира. Играе загубен образ, на пръв поглед, изглеждащ елементарен, но изискващ бая от актрисата. Ободряващо е да видиш Кийфър Съдърланд в човешка роля, баща и син Скарсгард са си на ниво, Джон Хърт винаги е пич, Шарлот Гейнсбърг е на баси острия завой, спрямо дивата пача от "Антихрист" и отново прави страхотна роля, този път като, донякъде, уравновесена жена. Има още цяла тумба качествени актьори.
Хубавото е, че всички тук са ненормални, но не по онзи натрапчив начин, ами е поднесено по фин и обигран начин, оставящ ти неприятно чувство, докато ги гледаш и определено ти напомнят тайфа, с която не искаш да общуваш.
Рядко за Триер, но тук няма нищо насилено. Освен началото, де, но то поне е радост за окото. Освен заместването на синия екран, много зле са нещата там. "Меланхолия" на първо четене е фрагментарен, но минава плавно от сцена в сцена и от ситуация в ситуация. Използва времето си, но не ме остави да скучая. Гледах го по нощите и за миг не се прозях. Държа ми интереса и накрая ми се отплати подобаващо.
Обаче, дали ще ви хареса, зависи от първите 15 минути. Да, началните седем-осем са ясни. Те са прелюдията към всичко. Но ако последвалите десетина не са ви по вкуса, то едва ли и останалата част от лентата ще ви допадне. Кара с един тон, едно усещане, не меша жанрове, има си една цел и си я следва. За миг не бяга встрани.
Освен това, Триере, Триере, остави я тази камера от ръка. Не един и два силни момента бяха опропастени заради нея. Това е похват с функция. В "Меланхолия" имаш чувството, че са снимали по време на земетресение. Като люлееш камерата ограничаваш зрителните възможности на гледащия и му казваш точно какво вижда. Често нещата стигат до подсъзнателно ниво.
Сетете се филми с клатеща се камера и сцени, които са ви впечатлили. Айде сега си пуснете филма, за който сте се сетили и се опитайте да паузирате на точно определен момент. Едва ли ще успеете. Но това важи за добре направените заглавия, с ясна цел при употребата на този тип заснемане. При Триер имам чувството, че само това умее и според него така се получава по-реалистично. А е кофти, защото има няколко прекрасно заснети сцени. Като жените яздят и камерата лети над тях е един такъв пример. Гладко и прелестно. След това пак идва морската болест.
Въобще, личи се, че екипът е гледал доста Кубрик и се кефи. Което е нормално. Ама при Кубрик винаги има стабилност (във всяко едно отношение). "Меланхолия" бе на път да се разпадне на няколко пъти, просто защото си личи в кои аспекти е бил основният интерес и как са пренебрегнати други важни такива. Най-вече технически.
Между другото този филм би бил перфектен под режисурата на Аронофски. Ако трябва да сме точни и трите заглавия, споменати в "претенциозностите" работят по подобен на неговия начин за правене на филми и се занимават със символи и истории, които сме свикнали да виждаме от него или Инаряту, или Алфонсо Куарон. Да, и трите филма ще ви накарат да съжалявате, че не са правени от тези тримата, ами от Малик, Триер и Алмодовар.
La piel que habito - 'Кожата, в която кибича' се превърна в инди хита на годината. И няма как да му се сърдиш за това. И на Алмодовар му се ще да е по-добър режисьор, ама те, толкова си може. Поне за пореден път дава шанс на Бандерас да покаже, че Е кадърен, а на Елена Аная да се покаже гола. Тъй че везните наклоняват в негова полза.
Набързо да минем доброто:
Хубав филм ли е?
- Да.
Ще ми хареса ли?
- Не е семейно кино, но е типът кино, което всеки от семейството би го изгледал целия с кеф. Стига да няма друг роднина около него. Интересен е, напрегнат, не е жанровият миш-маш, на който се надявах, и който Дани Бойл би могъл да спретне, но е сериозен, изпипан филм, който ще ви се отплати за времето, отделено от вас, стига да не мислите много след финалните надписи.
Защото точно тогава може да осъзнаете колко лемав е крайният резултат. А това можеше да Е филмът на годината, стига да се бяха напънали.
Имаме жертва, която е подложена на баси трансформацията. Виждаме я как вирее под опеката на лееееекинко чалнатия си похитетел, който обаче има причина да върши всичко това. Накрая обаче жертвата взима нещата в свои ръце, претрепва "лошите", връща се при мама... и точка.
Да, в самия филм виждаме различни психични състояниа на героите, виждаме ги как израстват или затъват, в зависимост за кой става дума, между другото ще сучувствате както на жертвата (в началото даже може да я мразите), така и на похитителя. Техните чуства, болка и желания са ни сервирани по задоволителен начин, без да се прибягва до излишна сантименталност. Всичко е наред, нали... ами, не е. Това не е достатъчно. не и след целия потенциал, демонстриран на екрана.
Ето за какво става всъщност дума и защо на мен не ми беше достатъчно. Обсебен от идеята за възстановяване на въшния вид на хора, пострадали при пожари, хирург отвлича насилника на дъщеря си и го превръща в жена. Дъщерята има душевно разстройство, което чупи тавана след изнасилването и тя смята, че баща й й е причинил това. По едно време момичето се самоубива точно като майка си (скача от балкона... майката е жертва на пожар).
Това отнема над един час на филма. Тъй че няма време. Има само, за да видим как хирургът се влюбва, а насилникът, вече жена, се лута между планове за бягство и евентуално крайно примирение, което значи напълно да забрави миналото си. Накрая тя решава да убие и избяга. Край.
Е, Алмодоваре, евала. Имаш идеалната възможност да избиеш рибата. Да направиш най-силният анти-холивуд филм, правен някога, и то по два начина, а накрая решаваш да направиш, нещо, което сме гледали десетки пъти. Отдавна не е събитие да смесиш графична сексуалност и насилие в едно. Да не говорим, че допреди 4 години, дори американците изискваха това, та не е действие запазено само за "другото" кино, към което Алмодовар спада.
От една страна - героинята на Елена можеше да приеме новия си живот. Все пак е прекарала шест години в този затвор. Трудно е, но можеха да поемат по този път. Където тя всъщност се влюбва с човека, донесъл й толкова болка. Да се напише така, че да звучи достоверно и да се изиграе така, че ние да повярваме би изисквало много усилия от всички. И това е добре. Говорим за невероятно сложна и засукана ситуация, която освен всичко останало, щеше да е най-големият и дебел среден пръст срещу цялата поамериканчена киноематография, вярваща в щастливя финал. "Кожата, в която живея" имаше шанс да разнищи всички тези драми, романтични комедии и трилъри, показващи влюбената двойка, заживяла щастливо до края на дните си.
Представете си го пак - побъркан от амбиция и болка учен и неговата жертва (мъж, претърпял смяна на пола), влюбени, хванали се за ръчичка в леглото, усмихнати, живеещи заедно в храмония. И ние да им вярваме. Да го направят така, че ние да усещаме любовта им и химията помежду им.
Ето и друга възможност - след като жертвата бяга, тя се прибира вкъщи и казва на близките си какво се е случило. Само, че филмът не свърша там. Продължава. Гледаме как се справя с живота, как роднините й се отнасят към нея. Изключително ценен материал за анализиране от Алмодовар и компания, който, написан и изигран правилно, щеше да накара всички включени в реализацията му да блеснат.
Но не, не получаваме и това. Само добре направен трилър, който обаче ме остави с усещане за празно. За разлика от това тук "Меланхолия" дръзва да отиде там, където малцина са стъпвали. Болестта на героинята на Кирстен е рядко използвана, тъй като е нелепа (на книга). Но представете си постоянно да чувствате апатия и умора. Дотолкова да не може да се вдигнете от кревата. На всеки му се е случвало да изпита подобно усещане. Сега си представете това да ви е животът и що за отношения ще имате. "Меланхолия" се занимава именно с това и го прави по правдоподобен начин. "Меланхолия" е филмът, изискващ много повече от своите създатели. Стига Триер и операторите да не бяха изтрещели, щеше да надскочи и произведението на Малик.
В тази графа подредих филмите в низходящ ред. За мен "Дървото" е най-добрият от тях, следван от меланхолията, а накрая е кожата.
Това обаче да не ви залъгва. "Кожата, в която живея" е този, които ще се хареса на мнозинството и за разлика от различните изпразнени от съдържание блокбастъри, тук ще се радвате, че сте го гледали и няма да се чувствувате по-глупави заради това. Пък и определено ще го запомните. Отново казвам - качествен филм, който обаче не се гмурва в дълбокото и така сам лишава себе си от истинските висоти, които можеше да достигне. Язък.
#3 Мамо, клишета ми дай, баница с мляко трябва:
Horrible Bosses
The Help
One Day
Три филма, за които лошо не мог.../искам да кажа. Всичко в тях е от познато по-познато.
The Help е типичната ви "бяла мома открива, че кафявият човек е човек" история. Нито една изненада, освен, дето се опитаха да пробутат Ема Стоун като грозна в една сцена (поне се бяха постарали с една бяла кърпа и издадена долна челюст). Но е сладък, изигран на ниво филм, без да се пъне, оставящ те в добро настроение, въпреки драматичните си ситуации.
Horrible Bosses е страхотна комедия, а водещото я трио е класи над това от The Hangover, имат нужната химия, диалогът е остър, ситуациите забавни, самите шефове са диви шемети. И аз се изненадах колко ми допадна. Типът комедия, където знаеш края на вица, но е важно как ти е разказан.
One Day е "Преди изгрева" за бедни, но реших да не го съдя. Също като The Help още със самото си начало сте наясно накъде ще иде и какви образи ще се мандахерцат по екрана. Проследява приятелство, прераснало в истинска любов, отнело само 15 години на персонажите си. Може да намерите десетки неща, които да ви дразнят и за които да мразите филма, през цялото време обаче имаше топла атмосфера, която ме караше да пренебрегвам досаднотиите и глупостите. Пък и връзката между двамата е явна, актьорите имат нужната химия и я представят достоверно. Харесах го. По средата удари една по-скучна греда, но бързо се осъзна и се вкара в релси.
#2 Пропуснати ползи за 2010-та (или филмите с главно "Т"):
Tropa de Elite 2 - O Inimigo Agora É Outro/Elite Squad 2 - Да, по-слаб е от първия. Който, според е мен, е най-добрият бразилски филм... въобще. Класи е над "Градът на бога" например. Първият елитен отряд е от онези редки филми, демонстиращи всичката скрита кинематографична сила на дадена държава. Лют, френетичен монтаж, безпощадно темпо, убийствени актьорски изпълнения. Бразилското кино е лудо кино, а Elite Squad/Tropa de Elite най-успешно бе овладял тази лудост и я беше канализирал в незабравимо екшън изживяване. За съжаление по-малко известен и недооценен филм, спрямо "Градът на бога".
Elite Squad 2 е опитомената версия на предшественика си, което не му попречи да стане най-касовият филм в собствената си държава, както и един от най-добре познатите и високо оценени бразилски филми из целия свят. Между другото има повече екшън сцени от първия, но е по по американски направен. Заснет е по-плавно, цветовете не са чак толкова наситени. Но не губи време с герои. Всички (останалите живи, де) са изградени още в предишната част и тук сте хвърлени директно след мелето, където персонажите продължават да се развиват пред очите ни. Задължителен.
Trust - ако имате дете (момиче) между 10 и 16, просто е нужно да го гледате заедно с нея. Става въпрос за сексуалните хищници, дебнещи из чатовете, омайващи малки момичета и възползващи се от тях. Диалозите са убийствено реалистични, самият филм бяга от типичната за жанра майка-дъщеря връзка, а се концентрира върху бащата и дъщерята, което е освежаващо. И, да, не очаквайте затрогваща, всичко-е-наред развръзка. Това е реалистичен, груб филм, показващ разрухата, която следва едно необмислено действие. Няма да разказвам за него, добре да го изгледате. Клайв Оуен прави поредната си страхотна роля, педофилът е болезнено реален и перфектно изигран от Крис Кофи, а момичето, в ролята Лиана Либерато, успява да изнесе половината филм на гърба си.
Режисьор е Дейвид Шуимър (Рос от "Приятели"), който дава сериозна заявка за режисьорската си кариера и отправя истинско предизвикателство към следващите, които ще дръзнат да се занимават с тази тема. Защото това тук не е филм, който ще надскочиш лесно.
Tucker and Dale vs Evil - имам само един съвет. Не четете нищо повече (освен това тук) за този филм. Не искате да знаете нищо за него, преди да го изгледате. Посоките, които взима и как се развива ме хванаха неподготвен. Очаквах нещо съвсем различно, получих много повече.
Единственият минус е малкият бюджет. И нещата изглеждат малко аматьорски, та е трудно да го поставя до комедиите на Едгар Райт, ама то в днешно време дори ветераните трудно могат да се мерят с уменията на този режисьор. Въпреки това Tucker and Dale vs Evil е висококачествено забавление. Пък и филм, който все пак успее да ме изненада с трактовката си и смелостта да поеме по ебаси щуравия път, моментално получава препоръка от мен.
#1 Най-доброто:
Rango - за него писах вече. Анимацията на годината.
The Showdown - незнайно защо подценяван южнокорейски филм. 2011-та бе тъжна година, тъй като минахме без психопатска история от Южна Корея, а там се крият най-добрите им филми. Вместо това наблегнаха на псевдоисторическите.
The Showdown е нещо като "Рашомон" без рошавата вещица. Да, де, не е толкова добър, но е солиден разказ за трима мъже, забутали се в един хан насред нищото посред зима, след тежка баталия. Трябва да успеят да прекарат само една нощ заедно, пък ако не се изтрепят до сутринта, ще е чудо.
Филмът отваря с една от най-свирепите битки, снимани през последните десетина, че и повече, години. Малка е, в гора, посред зимна нощ, но е жестока, брутална, оказва се важна, не е самоцелна, и за отрицателно време показва кои са героите ни. След това, посредством ретроспекции и интеракциите на мъжете в хана, разбираме тяхната история, разбираме кой какъв е (като човек) и всичко завършва с двадесетминутно клане. Два часа, бе излишна сцена, високо темпо, интересни герои, жестока атмосфера.
Margin Call - финансовите манипулации са интересни, въпросът е, че малцина умеят да ги предадат на кино. Тук са успели. Последните 24 часа преди началото на края, както се вика. Става въпрос за действията довели до финансовата ни криза (не нашата на България, ами тази - световната).
Margin Call е филм, в който само се говори и е безкрайно интересен. Той е като пиеса. Има три-четири декора, останалото е само говор и мимика. Половината качествен Холивуд е изсипан да играе. А диалогът е остър, умен и не си прави гаргара за собствена сметка. Няма излишни бъзици или напъни за оригиналничене. Човешки, ежедневен, но паметен.
Някои могат да го разгледат, отново, като поредния филм за синята Америка срещу червената, но там е работата. Тук говорим за човешки разказ, политика почти липсва, ако я има, трябва да гадаеш кой каква принадлежност има. Важни са хората, боравещи с парите на света и как действат, въобще как действа цялата машина. На никой не му пука за партийни предпочитания. Margin Call не е филм, желаещ от зрителя да търси под вола теле. Рядко прям и точен разказ, казващ толкова много неща както в прав текст, така и между редовете. Лошото е, че това дава възможност на много хора да се отнесат твърде далеч в разсъжденията си, които да ограбят филма от реалните му качества, принизявайки го до някакъв тип пропаганда.
Margin Call не взима страна. Показва гледни точки.
Drive - това е. Любимият ми филм от календара на 2011-та. Всеки кадър е произведение на изкуството, личи се, че е мислено с часове за всяка една секунда, развитието на персонажите и на самата история ще ви изненада. Има преследване и половина, което сигурно е най-доброто от началото на "Спектър на утехата" насам, само че, както и останалата част от филма, е снимано със стабилни камери и лек монтаж, а не по майкълбейски, пък пак усещаш скоростта и напрежението.
Почти не се говори. На моменти много мълчалив филм. Предимно се гради атмосфера, крепяща се на действията и израженията на героите си, на светлината, на сенките. Съвършенство между звук и картина. Музикалният подбор е абсолютно инфантилен, а в същото време толкова брилянтен.
За съжаление Гослинг става все по-добър и скоро мацките ще си мислят за него по време на секс, а не за мен... което ме натъжава. И с този сериозен фал, в моите виждания за света, класацията ми свърши.
Може да не гледате друго, но не пропускайте Drive.
Като за финал:
Human Centipede 2 - не че е добър филм, не е. Притежава и един смъртен грях, особено ако говорим за ужас. Скучен е. Мъка е да преживееш цялото. Аз не успях. Трае едва 80 минутки, дори с прехвърлянията пак имах чувството, че съм блеял в тази простотия 4 часа. И докато първият разчиташе на въображението на зрителя (тъй като в него, реално, гнусотиите бяха поднесени фино), то тук всичко е на показ... тъпо е, грозно и скучно. Явно първата част беше стерилната - хирург, действащ адекватно, прави експеримент. Тук имаме селянин, кълцащ с подръчни материали, затова дай да набутаме всичко в кадър. Не си заслужава.
Включвам го, защото този филм е идеален коментар за 2011-та като кино година. Наистина нещо не е наред, когато можеш да избереш Human Centipede 2, тъй като няма какво друго да гледаш. Разбира се пак опираме до личен избор и кой с какво време разполага за забавление. Но самата възможност, която ти се дава - да можеш да хванеш боклук като Human Centipede 2 и да го гледаш е най-голямата обида към изкуството, което наричаме кино.
2012-та се очертава като по-тъпа. Поне имаме "Хобит" там, пък и ще видим дали Ридли Скот помни как се снима фантастика.
Весели празници.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
12 коментара:
Невъзможна мисия 4" или "Шерлок Холмс 2" - това е въпросът!
А Margin Call е един велик филм. Без майтап.
Досега се мъчих с Tinker Tailor Soldier Spy (2011)
но не останах очарован.
http://kino-kah.ru/405-shpion-vyydi-von-tinker-tailor-soldier-spy-2011.html
Единственото хубаво на този филм му е плакатът :)
А горните две са напълно ненужни продължения, направени от талантливи режисьори, които поради някакви причини не са намерили финансиране за качествени заглавия. Едва ли ще ги гледам, освен, в момент на ужасяваща реализация, че съм самотно, тъжно човече и просто няма какво друго да правя, освен да разнищвам филми, което ще е полагане на по-голямо усилие от това, което самите им създатели са вложили в направата им... тъжно е моето битие и тва си е :P
За някои от филмите се разминаваме (и то доста), за други - не, както вече обсъдихме и няма да се повтарям. Това е при положение, че съм изгледала около половината. За останалите може и да си помисля, без One Day. Категорична съм. Книгата ме повреди достатъчно и непоправимо през пролетта. Случвало се е от хубав материал да направят добър филм. Слаб филм - също. Случвало се е и от поносим материал да се получи нещо гледаемо. Но от боклук едва ли може да се очаква нещо повече от боклук. Особено при такъв екип.
Като се замисля, този филм ме скара с много повече хора, отколкото "Меланхолия". :)
Trust не се ли води миналогодишен? Независимо от това и също, че нямам дъщеря, ще го гледам след малко.
Е, той Тъкър и Дейл, както и Елитен отряд 2 са все от 2010, те са ми пропуснатите ползи :)
Добър е уан дей, двамата главни льохмана имат химийка, не е зле филмето. Бтв, къде другаде се разминаваме, знаеш, че тук няма как да се изпокараме за филми (караниците въз основа на вкус винаги са ми били нелепи)... още повече, такива, дето като цяло не смятам за много добри, просто за по-добри от плявата през тази година. :)
В сметаната. ;)
Чакам с интерес мнението ти за "Мартенските иди".
Не виждам и нищо за "Полунощ в Париж", не ми се вярва да си го пропуснал, за да харесаш вместо него гореспоменатата сладко-лепнеща %$@&*.
С Уди Алън се разлюбихме нещо, от изминалите му десетина филма, освен Match Point (великолепен между другото) нищо друго не си харесах, та не му отдавам кой знае какви надежди. Предполагам, че е типичен Алън, а от такъв в момента нямам нужда. Въпреки че не работи със стари познайници, което все пак е плюс.
The Girl With the Dragon Tattoo гледай оригиналната датска версия, ако не си. Особено първата серия е наистина добра, поне за мен.
Ще взема да го гледам накрая това Дърво, точно защото всички го плюят.:)
Гледал съм цялата оригинална трилогия :)
Даже помня изключително яката кампания, поведена от фенове и критици, която целеше да накара продуцентите да изберат отново Нооми Рапас, която да изиграе главната роля и в американската версия, само че самата актриса отказа да влезе в кожата на същия персонаж за четвърти път.
С това на ум - не харесвам книгите, трите филма бяха с паянтово качество, като само в първия си личеше, че е пипано кадърно, но се виждаше, че са искали да направят финчаровски тип филм. Което не е лошо. Финчър е добър режисьор, но нещата загрубяха тогава, когато именно той се зае да ръководи американската версия и ми беше някак тъпо.
Но гледах дългия (осем минути) трейлър, чух част от музиката и нещата се обърнаха за мен. The Girl With the Dragon Tattoo на Финчър има реалния шанс да надскочи датския (бтв, не беше ли шведски или само половината актьори бяха от Швеция?) първоизточник. :)
Но дори и да се излъжа и да не ми останат оправдани, вече, високите очаквания първата версия на The Girl With the Dragon Tattoo си остава качествена продукция, въпреки заблудените си продължения :)
Благодаря ти за чудесното предложение в лицето на "The Showdown". Ще го гледам, защото само с коментара си ме надъха яко.
Тъкър и Дейл къса синджира :)
Човешка Стоножка 2 е повърня от класа, ама го гледах...
Весело посрещане на празниците Тру, бъди жив и здрав иии внимавай с алкохола :)
Благодаря, Фокс. И на теб така, инак аз не си падам по алкохола, ама ще внимавам :)
... Margin Call е единственият пълнометражен филм, който ми хареса, ама наистина хареса, тази година.
Като изключим "Ваканция под строг режим", но той е руски и стар, така че не се брои.
Поздравления, че си го издърпал напред в списъка за гледане.
Шанара, определено виж и Drive. Бая екстремно, но изключително задоволително кино. И определено си заслужава да не знаеш нищо за него, преди да го гледаш. Включително и да пропуснеш книгата (тя е за след това). :)
Публикуване на коментар