За мен това са филмите, а след като ни налегнат като дебела мома пиян красавец* зимните празници, то е време да се заплеснем по любимите си коледни филми. Аз имам три такива - "Умирай трудно", "Кошмари преди Коледа" и "Батман се завръща". Ще говорим за третия. И въобще за батманите.

* (онзи ден ми дадоха значка - три години трезвен)

Супергероите на мен са ми тъпи. Жалко подобие на древногръцките пустиняци, които, ако не трябва да съм твърде краен, в крайна сметка са "ебаси чеповете". Сякаш модерният човек има нужда от подобна сган. Но като гледаме боксофис резултатите, явно има нещо, дето аз не виждам*. Комиксите са основен източник на истории за такива тъпаци, а Холивуд е основното място без мозък, нуждаещ се от подобни "анекдоти", за да спретне блокбастър. Интересното е, че най-добрите филми по книжки с картинки са тези, в които няма навлекли се пижами шушумиги (или ако има е с определена анти-геройска цел) - Road to Perdition, Watchmen, V for Vendetta, From Hell (да, знам, че Алън Мур не ги харесва, ама на мен не ми пука), Ghost World, Scott Pilgrim vs. the World, A History of Violence, Sin City и "Отнесени от вихъра".

* айде, ся, се върни и пак прочети кво написа...

Супергеройската сволоч не я понасям, но с Батман имам проблеми. Не харесвам кой знае колко света, героите, идеята и т.н. но ми харесва реализацията ѝ в различни медии. Самият Батман е интересен, на хартия, герой, но не му симпатизирам, не искам да знам повече за него. Чел съм няколко комикса, гледах като малък анимацията, даже и тази в бъдещето. Предполагам, че за американската челяд е било добре дошло да види анимация, която ги третира с уважение и не им дъвче информацията, за да я поднесе наготово. Демек, не беше само тупаник. Наскоро гледах няколко епизода, почти целия първи сезон, но сериалът, въпреки всичките си достойнства, не ме накара да искам още от него.

Това винаги е бил проблемът ми с добрите неща от Батман. Страхотни са, заслужават си, но не ме оставят в положение, където да желая още. Включително и невероятно добра игра като Arkham Asylum. Но това може да е проблем в мен самия, тъй като през изминалата година нямах желание и сили за нищо, никакъв тип изкуство не успя да ме впечатли кой знае колко. Само отделни песни (донякъде), Portal 2 и това е. Харесах си няколко филма, няколко книги, десетина албума, може би две игри (едната е новият Батман разбира се), които някога смятам да изиграя. Просто реалният живот понякога застава грозно на пътя на фикционалните удоволствия. Но и да си го кажем честно - не се появи кой знае какво през изминалата година, за да генерира интерес. За 365 дни дали се събира и седмица качествено, художествено удоволствие. Тя ще се увеличи с десетина часа, след като излезе последният епизод от новия сезон на Boardwalk Empire.

"Батман се завръща" винаги е бил като символът на прилеповидния във филма. Виси си на небето и ти дава надежда. Един от малкото представители на елитния кенефен клуб "по-доброто продължение*", клечащ с достойнство между "Терминатор 2" и Oldboy... както и "Черният рицар", но не защото последният е много по-добър от "Батман в началото" - не, просто първият филм на Нолан за Батман е едно доста симпатично, скучно дънце, та каквото и да бяха направили щеше да е по-добро.

* доста застреляно племе трябва да си, за да смяташ втория кръстник за по-стойностен филм от първия... сериозно

"Батман се завърща" си остава страшно недооценен филм, ограбен от поне четири оскара - тва грим, ефекти, звук и музика, костюми, операторско майсторство и както и ще да се превежда арт-дирекшъна са си му сигурни. Би трябвало, даже не е номиниран във всички тези категории. Поне някои от тези статуетки отиват при "Дракула", не е чак толкова плачевна историята. Но и хората се противят срещу него. Има нелогично ниска оценка в imdb например. Въобще...

Айде, наградите иди-дойди. Бая време има докато се пръкне "Властелинът", пък и за него чакаха три години, за да му наблъскат заслуженото накуп накрая. Привидно детските филми нямат успех с критиците и това си е. "Батман се завърща" и до ден днешен си остава най НЕ детският pg-13 супергеройски филм, може би наравно с Unbreakable.

В него ни се сервират следните неща:

Изхвърляне на новородено посред Коледа в канал;

Убийства на невинни;

Кърваво насилие;

Жажда за власт;

План за избиване на десетки малки дечица;

Гротескни образи;

Батман всъщност убива хора - за малките не знам как е, дори аз не помня как се чувствах като съм видял за първи път, но тук най-безкомпромисно убива гадове;

Постоянни (далеч не много фини) сексуални забежки (и то случващи се между гротескните образи);

Атмосфера на обреченост;

Горчив финал;

Опит за изнасилване;

Психологичен срив.

Тук никой не се ебава. Селина Кайл (Жената-котка) е брутално убита още в началото. Ясно е, че оцелява, но в началото виждаме слабата ѝ, но симпатична героиня, която бива хвърлена от ебем ти колко високо, размазва се на паважа, след което сме наградени с истерична и достоверно изиграна сцена на абсолютен срив (в апартамента ѝ). Някой би казал, че това е цената, която трябва да плати, за да се измъкне от жалката си обвивка и да стане жената, която трябва да е. Но дори след това, до края на филма, тя трябва да плаща. Не получава покой. Тъй като бившата и жалка същност бива заместена от хиперактивна, сексуално доминираща пача, търсеща на майка си гъза в общи линии. Тя отново бива раздвоена, не може да намери мястото си и постоянно бива наранявана (в буквален смисъл), както използвана и накрая предадена. От всички, освен от Батман. Който е единственият човек, способен да обича истинската ѝ същност, но се оказва и единственият, който тя може да нарани истински. Селина успява да причини болка само на още един човек и то само, защото го убива.

Започвам със Селина, тъй като тя е най-силният образ в този филм. Останалите обаче не са по-слаби попадения. Макс Шрек е злодей, но не по типичния за този тип кино начин. Имаме богат човек, ламтящ за още повече, който не желае империята му да приключи с неговата смърт. Рядко виждаме подобно развитие на тези типажи в тези филми. Той е злодеят, който има вземане-даване с едно 90% от героите във филма. Той общува със Селина преди и след трансформацията ѝ, общува с Батман, общува и с Брус Уейн, виждаме го със сина си, с кмета на града, буквално с целия град, бидейки лицето на филантропията в Готъм, с бандата на Пингвина, със самия Пингвин. Този човек е навсякъде. И във всяка ситуация виждаме две неща. Първо страх, много бързо изместен от възможността, която се открива пред него. Случва се при изненадваща поява на Селина в офиса*, при първата среща с Пингвина, както и на края на филма, където се сблъсква и с Батман, и с Жената-котка, и със Селина и с Брус и си е бало дома.

* а, бе, Бъртън, а, бе, сценаристи, след като я бутна от третия етаж, защо не изпрати някой да се погрижи за трупа ѝ? Инак как ще обясниш вкочаненото тяло на секретарката си, лежащо на 2 метра от мястото, където е работила в понеделник. Все пак Шрек я бутна с цел да я утрепе... Хваля ви филма, ама няма да е зле и вие да направите малко усилие.

Пингвинът отново е в десятката, защото не те оставя безразличен. Дори, когато решава, че трябва да изтрепе дечурлигата. Цял филм следим историята му и разбираме гнева му. Да, той е гнусен, дребен, грозен, зъл, често се проявява като жалък, манипулативен. Макар действията му постоянно да говорят за чудовището, което се крие в тялото му, високо тридесет сантиметра, нещо в гласа му, в очите, в движенията му винаги ме карат да чувствам симпатия към него. Не абсолютна, разбира се, в крайна сметка искам Батман да победи. Но в Пингвина има истински човешки характер, позволя да разбереш болката му и желанието за постигане на някакъв извратен кармичен баланс, сякаш съдбата му дължи едно отмъщение. Което прави смъртта му тъжна. За разлика от тази на Шрек, която е справедлива.

Майкъл Кийтън е най-добрият Батман. Точка. Като повечето неща, съдържащи този герой в себе си, Батман е най-слабо развитият персонаж. Винаги е така. Тук има престъпно малко екранно време, но всяка сцена с него си заслужава. Кийтън може да играе страшно добре без думи. Една от най-добрите сцени на първия филм, например, е тази, където само кара колата, а Ким Бейсингър седи до него. Няма диалог само атмосфера. И тук е така. Говори малко, но присъства. Когато не носи костюма винаги се прокрадва Батман зад фасадата на бизнесмена. Не знам как го прави, не мога и да го опиша, но ми дава това чувство. Нито един друг актьор не го постига. Например Крисчън Бейл е страхотен Батман, но трудно можех да му повярвам в образа на Брус Уейн. Имам някаква мъгла с някакъв Вал Клуни, но не мога да се сетя нещо конкретно за този индивид. Анимационният Батман е прекрасно попадение, в което образът е изграден само чрез глас. Но Кийтън печели. Просто обърнете внимание на първата му поява, когато светва сигналът. Работи само с очи. Некадърен актьори би изглеждаш сякаш се бори с прииждащо разстройство, Кийтън успява да е Батман, а даже носи поло.

"Батман се завръща" показва и как се прави качествена кулминация. Интересното е, че това е филмът с най-малко екшън. Но не му и трябват. Филмът е ангажиран с героите си, не с фойерверки, което прави конфронтациите им още по-силни. Финалът събира накуп четирите основни персонажа, като преди това постепенно отсява всички странични пречки, оставяйки място само на тях... и много експлозии, и пингвини*

* все пак детски филм

Обаче балансът не се нарушава. Вместо да служат за отпускане на ситуацията, пингвините излъчват някакво странно и неприятно усещане, не те оставят да се отпуснеш. Просто не са като кръпка, ами пасват идеално на мрачната визия и усещане.

Финалът е наситен с емоция и кара екшънът да бъде ненужен. Това е филм за Батман, в чиято финална сцена няма тупаник. Да, целият зоопарк е в огън, но почти няма физическа конфронтация. Само дето Пингвинът, вече обезумял от реализацията на провала си, се хвърля на Батман, ала скоро пада през прозореца на басейна.

Макар лишен от нормалните ни представи за екшън финалните минути са наситени с емоция и напрежение, които са в пъти по-задоволителни от канонадата в "Трансформърс 3" да речем. Защото зрителите искат да гледат добре изваяни и реални човешки характери*, поставени в невъзможна ситуация и където се решава всичко.

*Макс Шрек е нарочно такава карикатура, това не го прави по-слаб образ.

Наистина мога да говоря с часове колко добър е този филм (да говоря, да, да пише - не чак толкова). Редно е да отбележа (колко як словоред блъскам напоследък) колко великолепна е музиката на Дани Елфман тук. През 93-та той и Тим Бъртан бяха свежи, все още неизхабени. Обаче няма значение колко филма след това направиха, това тук си остава най-силното им творение. Визуално няма грешка, пък с този музикален съпровод, който и до ден днешен няма аналог, аз не знам друг супергеройски филм с толкова силен ОСТ, просто няма как човек да сгреши с "Батман се завръща".

Знам, че повечето смятат "Батман" за епохалното творение и най-добрият Батман... ама, сериозно. От него помня само фрагменти. Сещам се за бая смотаната сянка на Батман в началото на филма, която явно беше рисувана на ръка и изглеждаше бая по-зле от "Мери Попинс" (як филм, бтв), финалът мисля, че беше на някакъв таван, после на покрив, смеещите се по улицата хора (някой пукна ли от тях?), Джак Никълсън пада в котлето на галите от анимациите за "Астерикс", ъм... онова глупавото с изпържването на человечеца (устройството в ръката на Жокера), бая дългият пистолет на Жокера, с който свали делтапланера на Батман...

Не казвам, че е лош филмът, защото не е. Но дайте шанс и на продължението, ако не сте. Бая по-добър филм е.

пп. Няма да правя писмено ревю на "Властелинът". Мани, че ще е поне 30 000 думи, никой няма да го прочете, пък и снимковият материал ще има да го правя две години. Само за първият филм ще изпиша тройно повече, отколкото написах за "Игра на тронове".