Търсене в този блог
13 декември 2011, вторник
Аз страдам ли страдам...
Аз страдам ли страдам под снажна снага
и питам света "докога, докога?"
Тя е едра, дебела и силна в ръцете.
А аз съм кльощав и хилав, треперят нозете.
Помня я в бара, застанала там,
с косъм, брадавица и грозен колан.
Очите големи, зелени и сини,
с малко червено, донякъде сиви.
Имат и жълто - за цвят или прелест.
Пиейки бира, събирам аз смелост.
Трябва да ида да ѝ кажа за мене,
да споделя с някого тежкото бреме.
"Не мога да бъда с жена дългокоса,
стройна и слаба, да е надменно висока.
Трябва ми трътлеста, ниска, жалка, но грозна.
С брада, брадавици и пъпка помпозна.
Хигиена не искам, аз страсти желая -
да мачкам, да стискам, целулита да вая.
Тя трябва изчадие да бъде ужасно.
Ела с мен, красавице, всичко е от ясно по-ясно".
"Това ще ѝ кажа" - мислех си смело.
Но как да приближа, така че умело
да хвана вниманието на тези очи?
Мисли, бе човек, мисли, мисли!
Планове много, реализация нула,
погледнах в краката ѝ... Какво е обула?
Галоши ли виждам, а под тях терлици?
Та тя е по-прелестна от десетки девици.
Родени по пълнолуние през юли и август,
захапах си китката от любовната радост.
Приближих се към нея, топлота ме залива.
Още мъничко трябва, за да направя душата щастлива.
Пред нея съм вече с поглед пронизващ.
Тя гледа във мене, но с поглед невиждащ.
Очите ѝ криви изиграват лоша шега.
Едновременно гледа тавана и в нечии крака.
Правя комплименти без цел и посока.
Навлизам във вода твърде дълбока.
Виждам, че пробивам стената от лед между нас
Изгаря ме вече незадоволената сласт.
Тя се смее ту киха, чак сополи текат.
Радостта обикновено спира дъха.
Омайните думи накараха принцеса една
да ме язди и мъчи до сутринта.
В леглото тя легна върху ми така,
както слон не е лягал върху влажна земя.
Изкара тя от мен въздух, кръв и черва,
Боже, колко е лесно да се римува на "а".
Любих я страстно, любих я час,
ухаеше приятно, беше преяла със праз.
Нивга не бях бил с такава жена,
напомняща толкова на селска свиня.
С пет чифта цици, три реда гръб.
С много месо и сланина за път.
С ръце яки и здрави като на руски мужик.
С мустаци корави и прави като на виден физик.
Тя остава си моята най-видна любима,
жалко, че не позволи ми да си замина.
7 коментара:
ти страдаш ли, страдаш, римуваш на 'а',
и лееш сълзи, искаш с теб да кървиме,
но мен ме избива спонтанно на смях,
не зная защо. Трубадуре, прости ми!
пп-нека филологът в теб прости и за странната форма на 'кървим', молим... сичко в името на римата...
Думата си има селскостопански характер, не само, че няма нужда да прощаваме, ами и юркаме хората да използват подобен български.
Риби, поемата си е с комедийна насоченост, демек, трябва да те избива на смях.
Сега е твой ред да кажеш нещо очевадно, после аз, и така, докато и двамата останем без мозък.
ама ти имаш ли още?
аз - не. От около две седмици насам съм установила абсолютен дефицит на такова нещо у главата си. И преди беше малко, но сега - хич.
И седя, изрязвам с формичка за курабийки сърца от глина, оцветявам ги и си мисля - вместо да рисуваш сърца, вземи си нарисувай мозък! Обаче в пакета с формички няма мозък :( Има мече и хипопотамче.
Недей да таковаш формичките па ти. С глина. Бъди жена, омеси тесто и прави сладки. Пък и с формички не е "арт", ползвай ръчички само, за да изваеш фигурата. Ааамаха, разпуснала си се, та си се разтекла - по стълбището с парцал да те попива човек... срамота.
Има мозък, бре, къв ти трябва - гъши, пуешки, свински, на зелена еуглена?
щях на овца да си поръчам, обаче ще ми дойде в повече. Като за начало - един на зелена еуглена ми опаковайте. Като еволюирам, тогаз ще налитам на овчи мозъци.
Аз с ръчички ги изрязвам нещата, да не мислиш, че с крака...
То ясно, че с ръчички (въпреки че алтернативата, ако не друго, поне ще интересна за гледане от чисто антропологическа точка, да гледаме как еволюцията върви в ебаси посоката, тъй като работата с долни крайници дори не е и назад), ама въпросът е, че в тия ръчички трябва да е само глината, тестото, подвластния на манипулация материал, а не да се лигавим с формички...
Мама миа, а казват ла донна е мобиле - е как да ви угоди човек, като сте такива непредвидими
Публикуване на коментар