Търсене в този блог
26 декември 2011, понеделник
Страстите Христови по Коледа
"Страстите Христови" разбира се е много по-добър филм. Има изключително добър усет за време, заковава атмосферата и чувството за периода до последната тухла и е труден за забравяне. Каквото и да си говорим за Мел Гибсън, фактът, че е умел режисьор си остава. Пък и желанието му за автентичност е недостижимо от нито един негов съвременен колега. Световното кино познава само две по-вманиачени шушумиги от него - Курусава и Кубрик. Да, Гибсън не е в тяхната висока категория, но и не е неадекватен сакатлък с камера.
Пък и притежава най-правилният подход към историческата тематика на кино, позната ни днес. Дори Ридли Скот не го умее толкова добре това. Тъй като Гибсън цели да накара зрителите да повярват, че случващото се е случило, въпреки познанията им по история. За него е по-важно правдоподобното усещане, отколкото гоненето на самоцелен реализъм и историческа достоверност*. Ако го интересуваше второто нито един от трите му исторически филма, режисирани от него ("Смело сърце", "Страстите Христови" и "Апокалипто") нямаше да се получат толкова силни.
* и сериозно, кой може да каже със сигурност какво е било в точно определен период, намиращ се на над 2000 години назад във времето
Както казах "Страстите Христови" притежава рядко уцелваното усещане за това какво е било в Римската империя (въпреки че тук говорим за нейна провинция). Другите две заглавия, успяващи да се справят с нелеката задача, да ни накарат да повярваме, че се намираме именно в най-ескплоатираната на кино империя са "Бен Хур" (онзи с 11-те оскара, а не онзи от началото на века с десетките убити коне) и сериалът на HBO "Рим".
Тогава къде ми е проблемът с филма?
Всъщност те са няколко. И се преплитат със самата религия, както и с желанията на създателите на филма. "Страстите Христови" е брутално кървав филм, без да има нужда от това. По-точно, той има нужда да е такъв, но се оливат (и то на не едно и две места).
Да караме по същество. Последните дванадесет часа от живота на Христос са си обект на дебат от време оно. Въпреки че четирима от апостолите пишат за тях и покриват доста материал (вярно сбит от всеки един от тях в по една-две глави), но основното е там. Знаем какво става в евангелията (ще говорим за текста по-късно, спокойно). А те правят филма крайно краен. Причини за това има, но те изглеждат така сякаш са извън него и спокойно можеше да минем без тях.
Ето за какво говоря. Първо ще се занимаем с насилието (чистото му разискване), а после ще отскочим и до самите хора, извършващи го и защо просто на лента е донякъде нелепо. Евангелията са съгласни с едно. Иисус от Назарет е хванат (той мирно и смело се изправя срещу дошлите, да го отведат с меч, тупани). След това е делото срещу него, после предаването му на Пилат, прехвърлянето му за малко на Ирод, после пак при Пилат, изборът на тълпата, обричаща Христос на смърт, разпването. Това са финалните часове на "божия син".
Филмът ги следва стриктно. Но дава и малко от себе си. Като казваме малко, има се предвид (сумарно) близо половин час допълнително насилие. В началото войниците, хванали Христос го бият, докато го водят. Добре (не е добре в чисто човешки смисъл), но това се случва и на хартия. Само че Гибсън качва залога, като заснема как войниците спират, налагат Христос и ГО БУТАТ С РИТНИК ОТ МОСТА. Ако не сте гледали филма си представете това. Христос вече е с подуто око от ударите. Освен това е окован с вериги, а около врата му е усукано въже. И те го бутат в това положение от моста. Като веригите и въжето, НАМИРАЩО СЕ ОКОЛО ВРАТА МУ попречват да се размаже долу. Подобно рязко спиране, дори да не му счупи врата, може да му смаже трахеята или веригите да му счупят ребрата, или да си изкълчи рамото, или да го счупи, или всичко това, плюс кой знае какво още.
Следва единствената сцена с насилие, която трябваше да съществува във филма, преди самото разпване. Става въпрос за "съда" на Христос, където куцо и сакато приказва врели-некипели за него. Както в евангелията, така и тук, преди, по време и след процеса, Христос бива налаган. И то пред очите на майка си. Не знам дали някой осъзнава колко травмиращо и още повече, колко болезнено е, да те удрят и ритат над 50 човека. Това наистина е достатъчно. Жестоко е, унизително, гнусно и трудно за гледане.
Предполагам вече е ясно (стига да сте гледали филма) коя сцена ме нервира. Бичуването. Преди да се спрем подробно на нея. Нека разгледаме ситуациите, заобикалящия я. Евреите водят при Пилат един окървавен и пребит човек. И искат съд. И то краен. Тъй като тяхната религия не им позволява да съдят някого на смърт, но явно да накарат някой друг да свърши тази работа е напълно в реда на нещата. Пилат разбира се се стряска от вида на Христос, още повече го фрапира жаждата им за кръвта му. Наясно е, че да направи и една грешна крачка бунтът е на лице. И какво прави той? Решава да накаже Христос и след това да го предложи пак на милостта на тълпата. Дори да им го представи с наполовина отнесен череп, те пак ще искат да убият Христос (това е ясно още от самото начало - те го искат мъртъв, няма нужда от подобни гимнастики). Между първата среща на Пилат и Христос и решението за наказанието имаме и посещението при Пирот, но то сега не е важно.
Важното е, че точно при наказанието са всичките глупости във филма. Първо: Тълпата желае кръвта на Христос. Но е водена от свещениците. Т.е. малоумната тълпа е открито водена от най-влиятелните, образовани и силни хора в еврейското общество по онова време. Кога за последен път сте видели така да работят могъщите хора? Да, те процедират по подобен начин, но го правя така, че хем всеки да знае кой е наистина значимия, хем да не си цапат ръцете. Това, че свещениците не се заемат със самото наказание, не значи, че не се омазват.
Тъй като точно това правят. Те са там - най-отпред. Водят селянията. Всеки знае къде стоят подобни водачи. Най-отзад, с маска на невинност, сякаш нямат нищо общо с цялата цигания. Не че нещо, ама всички велики монарси/владетели/пълководци са процедирали по подобен начин. С изключение, може би, на Александър Велики, но той е бил твърде млад, когато започва да покорява света. А младото просто е диво, буйно и иска да гази едва ли не само. Пък и при Александър говорим за една много, ама много дива епоха. Въпреки културния подем на елинската култура.
Тези тук сами си копаят външната тоалетна и падат в нея, след като дебелата тъща я е употребила. Пред очите си и тези на сганта зад себе си изграждат мъченик. И то без да има нужда. Цялата общност е срещу Иисус. Дори пускат убиец на свобода вместо Христос. Кой постъпва така? Защо отиват до такива крайности? И, да, Христос е славен оратор, а през онези години, това може да ти спечели дори армия без да си богат, освен това се говори за чудесата му (за тях по-късно), не забравяйте, че това са суеверни и глупави времена. Да владееш плебеите е толкова лесно, колкото и важно. Да манипулираш слабия ум е елементарна задача, която обаче ти дава огромна сила и дивиденти. Свещениците не искат да загубят това. Тогава защо влагат толкова усилия в измъчването на един човек? Тъй като за тях той е именно това. Не вярват, че е син на бога, само виждат опасността в неговото учение. Хора от техния калибър просто биха удавили Христос и биха забравили, че въобще някога е съществувал. Крайната им вендета срещу него е глупава.
Нямаше да е, ако ни бяха спестили бичуването. Но те не го. Бичуването е една от най-гнусните, детайлни и кървави сцени, познати в киното. И като такава, заслужава да съществува. Но не и в този филм. Щеше да е на място в "Апокалипто". И, да, някой може да каже, че присъства, за да покаже, че не само евреите са животни, римляните не са по-стока. Да покаже колко жестоки са нисшите духом, лишени от водач. Тъй като побоят не е наблюдаван от високопоставен офицер, който не би позволил подобна крайност. Освен това показва колко е силна волята на Христос и как той устоява на нещо, което би убило нормален човек. Говорим за близо сто удара върху човешко тяло.
Първо тридесетина с дебели пръчки, после идват и метални пластини, закачени за кожени ремъци. Всичко това отново пред очите на майка му. И хората, които обича. Добре, де, Христос обича всички еднакво, но мъчението му се случва пред очите на хората, които обичат него най-силно. Същото се случва и при разпването. Защо тогава гледаме тази сцена? Която е нереалистично жестока. Подобна гавра не би се случила пред очите на целия град и то посред обед. В нито една епоха.
Не се случи на Кадафи, който със сигурност е преживял ужасяващи неща преди да го убият (но не пред очите на света), няма сведения подобни сцени да са се разигравали по време на руски, френски, всякакви революции, нито пък през средновековието, нито дори в Римската империя, подобно нещо, което виждаме във филма, не би причинил и на педофил, изнасилил и заровил в бунище сексапилни, десетгодишни, глухи, слепи, баварски момченца. Това, което се случва на Христос е запазено само за подземия и скрити от хорските маси помещения. Не на площада.
Всяка епоха има своите мъчения, но тези, предназначени за хорските очи рядко за толкова крайни, а ако са, то те са запазени само за най-тежките престъпници, като всички са били наясно, че след като им извадят червата ще ги убият. Тъй като, да, средновековието и Римската империя познават много добре гнусните наказания, но те са били смъртна присъда*.
* или в някои случаи за развлечение на цезаря.
Което е странно, тъй като пътят на Христос до Голгота, носещ кръста си, разпването и смъртта му, отнемат цели петдесет минути. Самите те са изпълнени със силни сцени. Принуденият от войниците човек да носи кръста, самото разпване, случващо се пред очите на тези, които обичат Христос, другите осъдени и контрастът между тях и Христос. Действията на римляните. За тях да забият някого на кръст е станало едва ли не ежедневие. Вършат го без да се замислят, без излишни движения.
И сериозно - разпването е ужасяващо нещо. Слагат ви голи само по препаска, връзват ви, за да не може да мърдате, дланите ви са пробити с ей толкова дебел пирон. Наясно съм с разните умнотии, гласящи, че човешката длан не би издържала тежестта на тялото и затова пироните бивали забивани в китките. Само че всеки пропуска връзването. Въжетата се затягат около китките, което позволява забиването на пирона в дланта, точно през нерв. Което, ако щете вярвайте, боли. Много. Стъпалата ви са наградени със същата проява на човешко великодушие.
И това не е най-гадната част. Кръстът се издига, следва наместването му в дупката, което значи друсане, а вие се държите над земята, само защото сте заковани за дървото. Въжетата около дланите и глезените просто не позволяват на тежестта на тялото да разкъса ръцете. Тъй като човек може да падне, да си счупи глава, врат, а това значи да не страда под жаркото слънце. В продължение на дни. Заместени от ледения студ на пустинните нощи. Достатъчно жестоко и красноречиво е.
Бичуването не помага на филма, показва половината герои като идиоти, и... доскучава. После ще се върнем на този момент. Нека разгледаме самата фигура на Христос. Сега не ме интересува кой в какво вярва. Било то, че написаното в Библията е самата истина или, че са щуротии. Библията Е написан текст, което я прави литературна творба.
От това следва, че описаните вътре в нея събития и хора имат литературни качества. А Христос трябва да е образът с най-неоспорими такива. Иисус Христос е единственият напълно положителен персонаж, познат на човечеството. Самата идея, вкоренена в него е добро. Сега, няма да се занимаваме с евангелия, които не са включени в Библията, занимаващи се с живота на Христос преди да започне да проповядва учението си. Говорим само за образа, който всички познаваме. А той е само добро и светлина.
Литературата познава и други опити. Но княз Мишкин от "Идиот" не е напълно добър. Просто Достоевски, с право, не е съумял да създаде подобен персонаж в обществото, което го е заобикаляло, тъй като би изглеждал... ми... като идиот. Такива хора не могат да виреят в нашия свят. Дори Мечо Пух не е напълно положителен. Той е нагъл, досаден, лаком, въпреки топлата си същност е носител на отрицателни качества.
Христос няма такива проблеми. Където идва основният ми проблем с Библията. Не с религията. С нея имам много по-големи такива. Говоря само за самата книга. И най-вече за "Новият завет*". Ако сте чели "Старият Завет" ще знаете, че е една идея по-жесток от скандинавската митология и старогръцката митология взети заедно. Но при "Новият завет" виждаме как самата религия си реже сама клона.
* пиша ги с определителен член, защото няма да напиша "новий", пък и това са двата (големи) завета...
Защо Христос прави чудеса? Като сам ги заклеймява като глупост с мълчанието си, когато отказва да се защити сам. Не бързайте, четете надолу, обяснявам какво имам предвид. Христос като човек, но човек си, като нас, проповядващ добрина, равенство и безкрайна любов е много по-силен образ от такъв, способен да прави свръхестествени деяния. Вярно, когато е писан текста, времената и нравите са били по-лесно впечатляващи се и глупави. И не важат за съвремието. Да, и днес има чудеса, най-вече вижте медицината, но дори и да не разбираме същината на много от устройствата и лекарствата, с които сме лекувани, знаем, че зад тях стоят години научен труд, изследвания и т.н. Знаем за труда зад тях, макар и да ни е непонятен.
Иисус е добро и чистота, затова е още по-трудно да гледаме бичуването. Да съзерцаваш унищожението на нещо красиво винаги е болка. Но търпим сцената, само защото е Христос. Няма как да гледаме филма без целия товар, който вече имаме спрямо героя. Човекът е самата любов, а виждаме, че дори той не може да избегне грозотата на света ни. Между другото затова той дава и другата буза. Той не е глупав, просто Иисус вярва в свят, където не би имало нужда да даваш другата си буза, тъй като той е тук да ни води към свят, в който нито една буза не би била ударена. Той е тук за правда, равенство и истинска любов. Не само такава между двама души или семейство, а такава, обладала целия свят. Където няма войни, насилие и ужас.
Тук някой би казал, че Иисус е социалист, за да бъде забавен, но го отстранете... но го обичайте. Идея като Христос няма как да просъществува в нашия свят. Тъй като свят, сплотен от любов винаги е гледан със скептично око. Смята се за ултимативната (демек - неосъществимата) утопия. Защо? Защото сме тъпи, жалки, грозни, алчни същества. И какъв е отговорът на Библията? Дай да му дадем на Христос да прави чудеса, да не го разберат и да го убием, за да плати за греховете ни. ТОЙ? И след това да го преродим, за да изглежда така сякаш никой нищо не е научил. Какъвто е и случая с нашата цивилизация.
Това е плашещото при Христос. Че дори в онези мрачни, суеверни, заблудени времена е имало достатъчно прозорливи хора, осъзнали колко покварен е светът ни и как няма никаква надежда за него, дотолкова, че срещнем ли истинската любов, първата ни работа ще е да ахнем, а следващата ще е да я съсипем. Махни, че е син на Бог, махни и религията и Христос се превръща в една наистина красива и блазнеща идея. Хората не водят войни за идея или поне рядко, а и рядко ще оправдаят зверства в името на една идея*
* викаш с изключение на революциите и Третият Райх разбира се
Та, бичуването. Ясно е, че зад сцената има още нещо. Гибсън иска да преживеем болката. Не можем да я усетим физически, но сцената е дълга, изтощителна, боли стомахът след нея. И не можем да я махнем, не смеем, защото гледаме Христос. Затова казах, че доскучава. Да беше друг, когото и да било, едва ли щяхме да я толерираме толкова дълго. Тук Гибсън манипулира публиката по-безсрамно и от Спилбърг. Когато гледаме едно и също изтръпваме към него.
"Страстите Христови" има добро темпо. До бичуването е трудно да откъснеш поглед от екрана. После идва то. Болезнено и жестоко. И след това не ти се дава да отдъхнеш. Да, и на Христос никой не е дал да отдъхне (поне във филма), но това значи да ограбиш зрителя от възможността да го шамаросаш с финала си. След дългото млатене имаме час ходене по мъките, всичко се слива в едно, а разпването ти е най-силната сцена, обаче, след като си претоварил гледащите, те няма как да реагират адекватно. Още повече, че представяш бичуването като ПО-ЖЕСТОКАТА сцена. Самото разпване изглежда сякаш най-после се е отървал от страданието, а е точно обратното.
Тук трябва да свърша с писането на тази статия. Би трябвало да има някакво заключение, но смятам, че е станала ясна позицията ми. Иисус е една от най-страхотните идеи, раждани от човек и като такава е също и най-зверски омазаната, пак от човек (църкво, религио, фанатици, вас гледам). А "Страстите Христови" накрая на деня страда заради преекспонирането на най-силния си коз, а именно - манипулация на хорското мнение и вътрешно състояние за дадената тема, чрез експлицитно насилие.
Пък и притежава най-правилният подход към историческата тематика на кино, позната ни днес. Дори Ридли Скот не го умее толкова добре това. Тъй като Гибсън цели да накара зрителите да повярват, че случващото се е случило, въпреки познанията им по история. За него е по-важно правдоподобното усещане, отколкото гоненето на самоцелен реализъм и историческа достоверност*. Ако го интересуваше второто нито един от трите му исторически филма, режисирани от него ("Смело сърце", "Страстите Христови" и "Апокалипто") нямаше да се получат толкова силни.
* и сериозно, кой може да каже със сигурност какво е било в точно определен период, намиращ се на над 2000 години назад във времето
Както казах "Страстите Христови" притежава рядко уцелваното усещане за това какво е било в Римската империя (въпреки че тук говорим за нейна провинция). Другите две заглавия, успяващи да се справят с нелеката задача, да ни накарат да повярваме, че се намираме именно в най-ескплоатираната на кино империя са "Бен Хур" (онзи с 11-те оскара, а не онзи от началото на века с десетките убити коне) и сериалът на HBO "Рим".
Тогава къде ми е проблемът с филма?
Всъщност те са няколко. И се преплитат със самата религия, както и с желанията на създателите на филма. "Страстите Христови" е брутално кървав филм, без да има нужда от това. По-точно, той има нужда да е такъв, но се оливат (и то на не едно и две места).
Да караме по същество. Последните дванадесет часа от живота на Христос са си обект на дебат от време оно. Въпреки че четирима от апостолите пишат за тях и покриват доста материал (вярно сбит от всеки един от тях в по една-две глави), но основното е там. Знаем какво става в евангелията (ще говорим за текста по-късно, спокойно). А те правят филма крайно краен. Причини за това има, но те изглеждат така сякаш са извън него и спокойно можеше да минем без тях.
Ето за какво говоря. Първо ще се занимаем с насилието (чистото му разискване), а после ще отскочим и до самите хора, извършващи го и защо просто на лента е донякъде нелепо. Евангелията са съгласни с едно. Иисус от Назарет е хванат (той мирно и смело се изправя срещу дошлите, да го отведат с меч, тупани). След това е делото срещу него, после предаването му на Пилат, прехвърлянето му за малко на Ирод, после пак при Пилат, изборът на тълпата, обричаща Христос на смърт, разпването. Това са финалните часове на "божия син".
Филмът ги следва стриктно. Но дава и малко от себе си. Като казваме малко, има се предвид (сумарно) близо половин час допълнително насилие. В началото войниците, хванали Христос го бият, докато го водят. Добре (не е добре в чисто човешки смисъл), но това се случва и на хартия. Само че Гибсън качва залога, като заснема как войниците спират, налагат Христос и ГО БУТАТ С РИТНИК ОТ МОСТА. Ако не сте гледали филма си представете това. Христос вече е с подуто око от ударите. Освен това е окован с вериги, а около врата му е усукано въже. И те го бутат в това положение от моста. Като веригите и въжето, НАМИРАЩО СЕ ОКОЛО ВРАТА МУ попречват да се размаже долу. Подобно рязко спиране, дори да не му счупи врата, може да му смаже трахеята или веригите да му счупят ребрата, или да си изкълчи рамото, или да го счупи, или всичко това, плюс кой знае какво още.
Следва единствената сцена с насилие, която трябваше да съществува във филма, преди самото разпване. Става въпрос за "съда" на Христос, където куцо и сакато приказва врели-некипели за него. Както в евангелията, така и тук, преди, по време и след процеса, Христос бива налаган. И то пред очите на майка си. Не знам дали някой осъзнава колко травмиращо и още повече, колко болезнено е, да те удрят и ритат над 50 човека. Това наистина е достатъчно. Жестоко е, унизително, гнусно и трудно за гледане.
Предполагам вече е ясно (стига да сте гледали филма) коя сцена ме нервира. Бичуването. Преди да се спрем подробно на нея. Нека разгледаме ситуациите, заобикалящия я. Евреите водят при Пилат един окървавен и пребит човек. И искат съд. И то краен. Тъй като тяхната религия не им позволява да съдят някого на смърт, но явно да накарат някой друг да свърши тази работа е напълно в реда на нещата. Пилат разбира се се стряска от вида на Христос, още повече го фрапира жаждата им за кръвта му. Наясно е, че да направи и една грешна крачка бунтът е на лице. И какво прави той? Решава да накаже Христос и след това да го предложи пак на милостта на тълпата. Дори да им го представи с наполовина отнесен череп, те пак ще искат да убият Христос (това е ясно още от самото начало - те го искат мъртъв, няма нужда от подобни гимнастики). Между първата среща на Пилат и Христос и решението за наказанието имаме и посещението при Пирот, но то сега не е важно.
Важното е, че точно при наказанието са всичките глупости във филма. Първо: Тълпата желае кръвта на Христос. Но е водена от свещениците. Т.е. малоумната тълпа е открито водена от най-влиятелните, образовани и силни хора в еврейското общество по онова време. Кога за последен път сте видели така да работят могъщите хора? Да, те процедират по подобен начин, но го правя така, че хем всеки да знае кой е наистина значимия, хем да не си цапат ръцете. Това, че свещениците не се заемат със самото наказание, не значи, че не се омазват.
Тъй като точно това правят. Те са там - най-отпред. Водят селянията. Всеки знае къде стоят подобни водачи. Най-отзад, с маска на невинност, сякаш нямат нищо общо с цялата цигания. Не че нещо, ама всички велики монарси/владетели/пълководци са процедирали по подобен начин. С изключение, може би, на Александър Велики, но той е бил твърде млад, когато започва да покорява света. А младото просто е диво, буйно и иска да гази едва ли не само. Пък и при Александър говорим за една много, ама много дива епоха. Въпреки културния подем на елинската култура.
Тези тук сами си копаят външната тоалетна и падат в нея, след като дебелата тъща я е употребила. Пред очите си и тези на сганта зад себе си изграждат мъченик. И то без да има нужда. Цялата общност е срещу Иисус. Дори пускат убиец на свобода вместо Христос. Кой постъпва така? Защо отиват до такива крайности? И, да, Христос е славен оратор, а през онези години, това може да ти спечели дори армия без да си богат, освен това се говори за чудесата му (за тях по-късно), не забравяйте, че това са суеверни и глупави времена. Да владееш плебеите е толкова лесно, колкото и важно. Да манипулираш слабия ум е елементарна задача, която обаче ти дава огромна сила и дивиденти. Свещениците не искат да загубят това. Тогава защо влагат толкова усилия в измъчването на един човек? Тъй като за тях той е именно това. Не вярват, че е син на бога, само виждат опасността в неговото учение. Хора от техния калибър просто биха удавили Христос и биха забравили, че въобще някога е съществувал. Крайната им вендета срещу него е глупава.
Нямаше да е, ако ни бяха спестили бичуването. Но те не го. Бичуването е една от най-гнусните, детайлни и кървави сцени, познати в киното. И като такава, заслужава да съществува. Но не и в този филм. Щеше да е на място в "Апокалипто". И, да, някой може да каже, че присъства, за да покаже, че не само евреите са животни, римляните не са по-стока. Да покаже колко жестоки са нисшите духом, лишени от водач. Тъй като побоят не е наблюдаван от високопоставен офицер, който не би позволил подобна крайност. Освен това показва колко е силна волята на Христос и как той устоява на нещо, което би убило нормален човек. Говорим за близо сто удара върху човешко тяло.
Първо тридесетина с дебели пръчки, после идват и метални пластини, закачени за кожени ремъци. Всичко това отново пред очите на майка му. И хората, които обича. Добре, де, Христос обича всички еднакво, но мъчението му се случва пред очите на хората, които обичат него най-силно. Същото се случва и при разпването. Защо тогава гледаме тази сцена? Която е нереалистично жестока. Подобна гавра не би се случила пред очите на целия град и то посред обед. В нито една епоха.
Не се случи на Кадафи, който със сигурност е преживял ужасяващи неща преди да го убият (но не пред очите на света), няма сведения подобни сцени да са се разигравали по време на руски, френски, всякакви революции, нито пък през средновековието, нито дори в Римската империя, подобно нещо, което виждаме във филма, не би причинил и на педофил, изнасилил и заровил в бунище сексапилни, десетгодишни, глухи, слепи, баварски момченца. Това, което се случва на Христос е запазено само за подземия и скрити от хорските маси помещения. Не на площада.
Всяка епоха има своите мъчения, но тези, предназначени за хорските очи рядко за толкова крайни, а ако са, то те са запазени само за най-тежките престъпници, като всички са били наясно, че след като им извадят червата ще ги убият. Тъй като, да, средновековието и Римската империя познават много добре гнусните наказания, но те са били смъртна присъда*.
* или в някои случаи за развлечение на цезаря.
Христос не получава такава. Пилат иска да бъде още малко набит, за да пробуди съжаление. Нещата излизат извън контрол, защото оставя наказанието да бъде изпълнено от животни. Сцената изглежда така сякаш Гибсън е сметнал, че разпването не е достатъчно кинематографично. И е искал да има сцена с дейно насилие. Да пръска кръв, да има пробиване на кожа, замахвания, въобще да крещи ярост и бруталност.
Което е странно, тъй като пътят на Христос до Голгота, носещ кръста си, разпването и смъртта му, отнемат цели петдесет минути. Самите те са изпълнени със силни сцени. Принуденият от войниците човек да носи кръста, самото разпване, случващо се пред очите на тези, които обичат Христос, другите осъдени и контрастът между тях и Христос. Действията на римляните. За тях да забият някого на кръст е станало едва ли не ежедневие. Вършат го без да се замислят, без излишни движения.
И сериозно - разпването е ужасяващо нещо. Слагат ви голи само по препаска, връзват ви, за да не може да мърдате, дланите ви са пробити с ей толкова дебел пирон. Наясно съм с разните умнотии, гласящи, че човешката длан не би издържала тежестта на тялото и затова пироните бивали забивани в китките. Само че всеки пропуска връзването. Въжетата се затягат около китките, което позволява забиването на пирона в дланта, точно през нерв. Което, ако щете вярвайте, боли. Много. Стъпалата ви са наградени със същата проява на човешко великодушие.
И това не е най-гадната част. Кръстът се издига, следва наместването му в дупката, което значи друсане, а вие се държите над земята, само защото сте заковани за дървото. Въжетата около дланите и глезените просто не позволяват на тежестта на тялото да разкъса ръцете. Тъй като човек може да падне, да си счупи глава, врат, а това значи да не страда под жаркото слънце. В продължение на дни. Заместени от ледения студ на пустинните нощи. Достатъчно жестоко и красноречиво е.
Бичуването не помага на филма, показва половината герои като идиоти, и... доскучава. После ще се върнем на този момент. Нека разгледаме самата фигура на Христос. Сега не ме интересува кой в какво вярва. Било то, че написаното в Библията е самата истина или, че са щуротии. Библията Е написан текст, което я прави литературна творба.
От това следва, че описаните вътре в нея събития и хора имат литературни качества. А Христос трябва да е образът с най-неоспорими такива. Иисус Христос е единственият напълно положителен персонаж, познат на човечеството. Самата идея, вкоренена в него е добро. Сега, няма да се занимаваме с евангелия, които не са включени в Библията, занимаващи се с живота на Христос преди да започне да проповядва учението си. Говорим само за образа, който всички познаваме. А той е само добро и светлина.
Литературата познава и други опити. Но княз Мишкин от "Идиот" не е напълно добър. Просто Достоевски, с право, не е съумял да създаде подобен персонаж в обществото, което го е заобикаляло, тъй като би изглеждал... ми... като идиот. Такива хора не могат да виреят в нашия свят. Дори Мечо Пух не е напълно положителен. Той е нагъл, досаден, лаком, въпреки топлата си същност е носител на отрицателни качества.
Христос няма такива проблеми. Където идва основният ми проблем с Библията. Не с религията. С нея имам много по-големи такива. Говоря само за самата книга. И най-вече за "Новият завет*". Ако сте чели "Старият Завет" ще знаете, че е една идея по-жесток от скандинавската митология и старогръцката митология взети заедно. Но при "Новият завет" виждаме как самата религия си реже сама клона.
* пиша ги с определителен член, защото няма да напиша "новий", пък и това са двата (големи) завета...
Защо Христос прави чудеса? Като сам ги заклеймява като глупост с мълчанието си, когато отказва да се защити сам. Не бързайте, четете надолу, обяснявам какво имам предвид. Христос като човек, но човек си, като нас, проповядващ добрина, равенство и безкрайна любов е много по-силен образ от такъв, способен да прави свръхестествени деяния. Вярно, когато е писан текста, времената и нравите са били по-лесно впечатляващи се и глупави. И не важат за съвремието. Да, и днес има чудеса, най-вече вижте медицината, но дори и да не разбираме същината на много от устройствата и лекарствата, с които сме лекувани, знаем, че зад тях стоят години научен труд, изследвания и т.н. Знаем за труда зад тях, макар и да ни е непонятен.
Иисус е добро и чистота, затова е още по-трудно да гледаме бичуването. Да съзерцаваш унищожението на нещо красиво винаги е болка. Но търпим сцената, само защото е Христос. Няма как да гледаме филма без целия товар, който вече имаме спрямо героя. Човекът е самата любов, а виждаме, че дори той не може да избегне грозотата на света ни. Между другото затова той дава и другата буза. Той не е глупав, просто Иисус вярва в свят, където не би имало нужда да даваш другата си буза, тъй като той е тук да ни води към свят, в който нито една буза не би била ударена. Той е тук за правда, равенство и истинска любов. Не само такава между двама души или семейство, а такава, обладала целия свят. Където няма войни, насилие и ужас.
Тук някой би казал, че Иисус е социалист, за да бъде забавен, но го отстранете... но го обичайте. Идея като Христос няма как да просъществува в нашия свят. Тъй като свят, сплотен от любов винаги е гледан със скептично око. Смята се за ултимативната (демек - неосъществимата) утопия. Защо? Защото сме тъпи, жалки, грозни, алчни същества. И какъв е отговорът на Библията? Дай да му дадем на Христос да прави чудеса, да не го разберат и да го убием, за да плати за греховете ни. ТОЙ? И след това да го преродим, за да изглежда така сякаш никой нищо не е научил. Какъвто е и случая с нашата цивилизация.
Това е плашещото при Христос. Че дори в онези мрачни, суеверни, заблудени времена е имало достатъчно прозорливи хора, осъзнали колко покварен е светът ни и как няма никаква надежда за него, дотолкова, че срещнем ли истинската любов, първата ни работа ще е да ахнем, а следващата ще е да я съсипем. Махни, че е син на Бог, махни и религията и Христос се превръща в една наистина красива и блазнеща идея. Хората не водят войни за идея или поне рядко, а и рядко ще оправдаят зверства в името на една идея*
* викаш с изключение на революциите и Третият Райх разбира се
Та, бичуването. Ясно е, че зад сцената има още нещо. Гибсън иска да преживеем болката. Не можем да я усетим физически, но сцената е дълга, изтощителна, боли стомахът след нея. И не можем да я махнем, не смеем, защото гледаме Христос. Затова казах, че доскучава. Да беше друг, когото и да било, едва ли щяхме да я толерираме толкова дълго. Тук Гибсън манипулира публиката по-безсрамно и от Спилбърг. Когато гледаме едно и също изтръпваме към него.
"Страстите Христови" има добро темпо. До бичуването е трудно да откъснеш поглед от екрана. После идва то. Болезнено и жестоко. И след това не ти се дава да отдъхнеш. Да, и на Христос никой не е дал да отдъхне (поне във филма), но това значи да ограбиш зрителя от възможността да го шамаросаш с финала си. След дългото млатене имаме час ходене по мъките, всичко се слива в едно, а разпването ти е най-силната сцена, обаче, след като си претоварил гледащите, те няма как да реагират адекватно. Още повече, че представяш бичуването като ПО-ЖЕСТОКАТА сцена. Самото разпване изглежда сякаш най-после се е отървал от страданието, а е точно обратното.
Тук трябва да свърша с писането на тази статия. Би трябвало да има някакво заключение, но смятам, че е станала ясна позицията ми. Иисус е една от най-страхотните идеи, раждани от човек и като такава е също и най-зверски омазаната, пак от човек (църкво, религио, фанатици, вас гледам). А "Страстите Христови" накрая на деня страда заради преекспонирането на най-силния си коз, а именно - манипулация на хорското мнение и вътрешно състояние за дадената тема, чрез експлицитно насилие.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Първо, веднага ще се демистифицирам, като почитател на режисьора Мел Гибсън и то точно заради голяма част от коментара ти в този параграф:
"Пък и притежава най-правилният подход към историческата тематика на кино, позната ни днес. Дори Ридли Скот не го умее толкова добре това. Тъй като Гибсън цели да накара зрителите да повярват, че случващото се е случило, въпреки познанията им по история. За него е по-важно правдоподобното усещане, отколкото гоненето на самоцелен реализъм и историческа достоверност*. Ако го интересуваше второто нито един от трите му исторически филма, режисирани от него ("Смело сърце", "Страстите Христови" и "Апокалипто") нямаше да се получат толкова силни."
Да, Гибсън вероятно не държи на праволинейната историческа достоверност (плюс това Дяволът обикаля в черни дрипи из Галилея, от носа му се показват червейчета и, според Гибсън, от задника му излизат отровни змии - за каква историческа достоверност можем да говорим тука), също така не гони и самоцелен реализъм (което, както и да го погледнеш, си е жив комплимент, адресирано до който и да било кино-творец, а и да си го кажем направо - "самоцелният реализъм" е призвание само на документалното кино), и трето ДА, ДА И ПАК ДА за това, че ПРАВДОПОДОБНОСТТА/РЕАЛИЗМА е най-силното оръжие в ръцете на един режисьор. Ако не можеш да постигнеш "правдореализъм" (обединявам за краткост), филмът ти е... ми пълна боза.
Колкото до това за моста, трябва да си го пуснеш пак. Христос не увисва на врата си (около който наистина има въже, но то не се опъва в нито един момент от сцената - досега превъртах), а на веригите, които са около гърдите или по-скоро около стомаха му. Т.е. пораженията вероятно са счупени ребра, натъртвания, може би и изкълчвания - не е казано, че Исус не получава такива (плюс това той е бил дърводелец и заради това вероятно му се е налагало да си набавя дърва, като е ходил да ги сече, с други думи, бил е дървар, а дърварите, както знаем от Дискавъри Ченъл, са яки копелета; Кавизъл също е яко копеле между другото). А, че сцената е жестока, жестока е. Има ли нужда? ИМА. Оливат ли се? Що пък да се оливат?
Този пък параграф:
"Тълпата желае кръвта на Христос. Но е водена от свещениците. Т.е. малоумната тълпа е открито водена от най-влиятелните, образовани и силни хора в еврейското общество по онова време. Кога за последен път сте видели така да работят могъщите хора? Да, те процедират по подобен начин, но го правя така, че хем всеки да знае кой е наистина значимия, хем да не си цапат ръцете. Това, че свещениците не се заемат със самото наказание, не значи, че не се омазват."
не си го осмислил от всички страни. Не виждам нищо неправдоподобно. Гневът на тълпата принуждава Пилат да накаже Христо, вместо да го пусне да си ходи, че да дялка бокали (един, от които по-късно Индиана Джоунс ще използва, за да излекува огнестрелната рана на баща си). Въпросните религиозни водачи трябва да са там, за да използват този гняв, когато преговарят с Пилат, иначе той просто ще ги отсвири. Плюс това, тук не си говорим за политика от 20-ти век. Става дума за годините на първата римска императорска династия, когато императорите са ставали такива, след като собственоръчно са заколвали предшественика си. Да не споменавам уроди, като Калигула, Нерон и Комод, за които публичните убийства и извращения са били ежедневие, като в това число дори не включвам гладиаторските представления. На фона на всичко това "Страстите Христови" е като приказка за лека нощ. И между другото елинската култура е била силно уважавана от Нерон, но това не го е направило по-малко чудовище. Та тези времена ги е имало. Бащи са убивали синовете си, жени са тровили мъжете си и заварените им деца, децата са убивали сестрите и майките си и това не е оставало скрито, след като сега знаем за него. Колко "нереалистично жестока гавра" може да е едно несмъртоносно бичуване на площад в някаква си забутана римска провинцийка. Особено на фона на съвременни случаи на убиване с камъни на момиче на входа на родната й къща, задето се е изчукала преди да се ожени. При това изведена там от собствения й баща. При това НАПЪЛНО ЗАКОННО!
И после този разбор, който правиш на сцената с бичуването. Какво идвала да внуши, какви са мотивите на едните, пред чии очи се случвало и т.н. Това ми се струва освен несъстоятелно, и много далеч от онова, което наистина има отношение към филма. Все едно обсъждаш бръмченето на неоновото осветление в арт-галерия, докато гледаш изложена картина. Наистина ли не можеш да приемеш филма от художественната му страна, а се хващаш за някакви съмнителни тълкувания на порядките в юдейското общество от онова време.
Не знам, лично аз не скучах и грам. Бях покрусен от всичко, което видях, но в най-пречистващия смисъл на думата, защото ПРАВДОРЕАЛИСТИЧНО поднесените "крайности" (но всъщност няма нищо крайно в тях, защото съм по-скоро склонен да вярвам, че по онези времена това е било ежедневие) водят след себе си ефект, какъвто би трябвало да има всяко едно произведение на изкуството.
В този смисъл Гибсън е велик. Стига да е основно зад камерата.
Много не ми се ще да се хващам, щото усещам как нещата ще се превърнат в повторение на дърлянето с ламота за "игра на тронове", ма колко му е. Нека село да става.
Действията на Пилат са неоправдани, защото на човека си му е ясно накъде отиват нещата. Пред него има тълпа, пълна с идиоти, водени за носа. Наясно му е, че тя ще иска каквото й кажат водачите й, а те още с второто изречение искат смъртта на Христос. Т.е. бичуването няма как да ги накара да изпитат съжаление, без значение колко брутално е наказанието. А и Пилат въобще не праща Христос с идеята да бъде толкова жестоко пребит. Бтв, писах защо тази сцена трябва да съществува и защо смятам, че присъства във филма. Ся, тва е според мен :)
Освен това казах защо наказанието не би било толкова жестоко, без значение в коя епоха. Извращенията в едно (над 90%) от случаите (и то насред площада) са запазвани все за смъртни присъди (поне тва викат историческите книги, ся колко е вярно, не знам). Много по-зверски мъчения са се случвали, факт, но не са били представяни пред масата. Включително и гладиаторските битки, сведенията са, че те рядко са свършвали с фатален край.
Виж, пускането на престъпници срещу диви животни на арената е друго нещо, но пак говорим за тежки престъпления. В очите на Пилат Христос не е извършил такова т.е. първото му наказание не би било толкова екстремно. Въпреки че, да, и до ден днешен знаем какво може да се случи ако прости кретени получат свобода да издевателстват върху някого, без да са пряко наблюдавани.
От друга страна, да, тя е изключително гадна и трудна за гледане и по-долу писах защо е таква и как Гибсън манипулира народа по най-наглия начин, защото гледаме как се гаврят с Христос, който щеше да е единственото стойностно нещо в Библията, ако не се бяха омазали самите писатели на книгата. Но както казах Христос е нещо добро и красиво и е крайно неприятно да гледаш как бива погубено.
Тру, не ми е целта да се замерваме с изпражнения. Става дума за едно по-скоро субективно твое наблюдение/тълкувание, което има отношение към моралните измерения в постъпките на персонажите. При това персонажи, дело на сценарист, който е предполагал сред какви порядки, съвсем различни от днешните, са живели въпросните. Нито той, нито аз, нито ти можем да кажем какво му е минавало на Пилат през главата (освен, ако по това време не е бил блъснат от влак), докато онова множество е заплашвало да му помете гарнизона, затова остави своеволията на сценариста/режисьора. Даже не виждам защо изобщо обвързваш филма с Библията, религията и т.н. Все едно да хванеш рок-операта "Исус Христос суперзвезда" и да я нищиш според евангелието на не-знам-си-кой.
Пак повтарям, това е изкуство. Никой не се опитва да прави възстановка на реални събития. Тук става дума за творението на Гибсън, а то е ПРАВДОРЕАЛИСТИЧНО, ПРОФЕСИОНАЛНО СЪТВОРЕНО, ВЪЗДЕЙСТВАЩО И ГРАБВАЩО.
Че е такова, такова е, да. Но на мен ми става проблем, когато виждам нещо, което изглежда самоцелно. Ако това някога наистина се е било случило, няма как да знаем какво е минавало през главата на Пилат, но във филма виждаме точно какво си мисли човекът. Всяко негово действие и дума показват къде стои.
Просто не виждам защо тази сцена беше включена (ако е да покаже римляните като тъпаци, няма нужда, разпването е достатъчно показателно), освен може би - колко жесток може да бъде човек, без видима причина. Още от началото е ясно какво иска и тълпата. Показано е доста ясно, че Пилат осъзнава каква селяния ще стане, ако не им угоди. А самата тълпа не иска нищо по-малко от смъртта на Христос.
Иначе споменах евангелията не за друго, а заради самата рекламна кампания, казваща, че последните часове на Христос не са много ясни, а това не е точно така.
Друг проблем със сцената ми е, че от нея започва нещо като час и половина кулминация. Например "Черният рицар" имаше същия проблем. Когато филмът хване еднотипно темпо (без значение колко бясно може да е то) и сцени със сходен заряд, често сетивата на зрителите се притъпяват и няма как да оценят наистина силните сцени. И казвам, че при "Страстите" се получава, просто, щото гледаме Христос, а това е нагла и неприятна манипулация. Няма нищо фино в нея.
И да съм честен. На първо гледане не ми направи впечатление. Бях залепен за екрана, беше неприятно за гледане, ама бях подтикван да продължа да гледам. На второ обаче всичко това ме люсна :)
Пичове, истината е една - "Страстите Христови" и велик филм. 10 от 10 за мен. Мога да го нарека любим.
Публикуване на коментар