Очаквано не виждам (предвид вкуса ти) още добри албуми от тази година - втория на Супергрупата (Black Country Communion) и поне единия на Uriah Heep. Изненадана съм, че липсват Heritage на Opeth, Dystopia на Iced Earth, Tales Of The Sand на Myrath (интересна група, вписала чудесно ориенталските мотиви в метъла), чичко Леми (имам го от края на миналата година, но се води от тази), Edguy и една много приятна група, в чийто първи албум има невероятни попадения - Animetal USA.
Заедно с част от твоята класация това е оцеляло и се слуша при мен от цялото изобилие тази година. Доволно количество отдавна е в коша - след половин, едно или две слушания.

А за догодина с огромно нетърпение очаквам Портной и Adrenaline Mob да ни зарадват с цял албум. :)

Тъкмо чета една книжка сега, в която пише, че от антрополигична гледна точка музиката действа редуциращо на инстинктите, така че в нея човек съумява да се запази като свободно същество.
Малко дълго и претенциозно звучи, но аз ако нямаше музика да съм загинала отдавна. :)
Весел празник!

Iced Earth ги има във втората класация. Желани да бъдат чути, но пропуснати поради липса на време. Новото на Opeth е абсолютен боклук и е типично за банди от техния калибър по това време на кариерата им. Подобна застреляна, вижте ни колко сме велики музиканти, заебавам метъла и даваме по-джаз звучене, за да знаете, че сме голяма работа, чикия винаги ме е дразнела. Още повече, че предишния ти албум се казва Watershead и беше един от най-добрите албуми през великата 2008-а, където буквално през седмица излизаха велики неща.

Не харесвам Edguy, но имам умерени симпатии към Avantasia. Аз харесвам пауър/хеви метъл - все пак два от албумите ми на годината са такива, но не харесвам масата. И съм прав, тъй като всеки популярен жанр е залят от некадърници. Между другото имам и доста рок попадения в желаната класация. Просто Юрая ми втръснаха твърде рано и наистина от години не ми пука за тях. Слушах ги като дете, но сред Пърпъл, Цепелин, Queen и Сабат (с Дио разбира се) просто нямаха шанс. :)

presly, не знам какво значи "действа редуциращо на инстинктите" и "свободно същество", тъй като без инстинкти сме за никъде, освен, ако самата книга не предполага, че чрез музиката успяваме да изживеем някои от по-животинските си желания (например екстремният метъл помага да се справяш с изблици на гняв и не стоварваш омразата върху обкръжаващите те същества), то тогава не мисля, че е много смислено четиво. Или ако се поддаваме на инстинктите си, значи не сме повече от животни?

Не знам коя книга четеш, но силно се надявам да не разглежда човешките инстинкти само като съхранени в екстремното човешко държание, тъй като, ако го прави, то значи тази книга е писана от някого, желаещ само да си чеше езика.

Но, да, без музика сме загубени. А пък аз както сега съм буквално на края на света, сериозно, още една крачка и ще се изръся връз Меркурий, има да си дъня та да кънти и да се цепят планини.

Между другото, десетката ми не са единствените албуми, дето чух. Все пак преслушах бая реколта, просто от чутото, смятам именно тези за най-добрите. И, да, чуйте Five Finger Death Punch. Това е най-важното от цялата статия.

И нарочно няма джас, блус и подобни. Харесвам ги, но не слушам нищо от тях, създадено след 1957-а. А фламенко предпочитам да гледам как се свири, отколкото само да слушам.

Не виждам некадърници сред изброените от мен, нито маса. В класацията ти има и такива, които се слушат от хора, броящи се на пръстите на четирите ни крайника. :)
Всичко е въпрос на вкус, както се казва - без да се облизвам под опашката. :Р Това първо. И второ - записвам си в приоритетите за идващата година: Не спори никога с Труби, безмислено е, защото предпочитанията ви се бият. И да не се, все тая - той си спори за спорта. :)
Весели празници! :)

Аз не казвам за твоите групи. Даже Black Country Communion влизат много мощно в торбичката с предложения. Имах предвид в пауър/хеви метъла като цяло и защо не наблягам много на него. Например моя много любима група Jag Panzer най-после издадоха нов материал, който хич не беше зле. Вярно, далеч от силните им години (преди десет, бтв), но пак - доста силно. Казах, че Sonata Arcita ми станаха сред любимите групи. Ама за да ми се хареса този тип метъл, след като, буквално, групите в него са над 5000

http://www.metal-archives.com/search?searchString=power&type=band_genre

Наистина трябва да ми покажеш нещо уникално, че да обърна внимание. Иначе си оставам с големите като Сонататa, Blind Giardina, Van Canto и прочее.

Хехе, ключът е в думичката редуцирам - демек, в случая, разреждат, укротяват, трансформират, ако щеш. Смисълът е, че инстинктите ни правят зависими, а чрез музиката се качваме на малко по-горно стъпалце уж и сме над тези ограничения. Четивото не съм го завършила и не мога още да му давам оценки.
Иначе слушам всичко, каквото ми харесва.:)

Редуциране означава намаляване, т.е. вместо да се пъне писателското тяло, да бяха писали, че музиката помага да превъзмогнем или победим (бая по-силни думи) тия инстинкти. :)

Но като цяло - странна книга, която не изглежда много съдържателна. Все едно по време на писането на дадено музикално произведение човек е извън тялото си. Колко велики неща (в музиката) са се зародоли в кенефи, след раздели, заради любови, заради смърт (което влиза в раздели), след побоища... авторът (без значение мъж или жена) е бил ядосан, заспал, надрусан, щастлив... какво ли не. :)

:)Не става въпрос за писането на музика, а за слушането и свиренето й. Гаджето те зарязва и ти вместо да отидеш и да направиш разни лоши неща, щото инстинкта така те кара, отиваш и си пускаш или издумкваш на барабаните "Ще дойде най-щастливия ден" на Контрол и ти олеква.
Или рисуваш голи жена сред поле от клонирани трупове. :P :)

А не са клонирани. Всеки труп е ръчно нарисуван. Въпреки че промених виждането - сега ще трупам купчинки от крайници - тук глави, там ръце, само на едно място ще нахвърлям целички телца, за да има обем композицията.

Иначе няма такъв инстинкт, който да те кара да утрепеш някого, щото са те зарязали. Инстинкт ще е тогава, когато животът ти е заплашен и отвътре ти идва да цепиш кратуни, за да оцелееш. Това другото вече е поведение и характер. Не е унаследено или нещо подобно. Така се е развил човекът и такова поведение демонстрира. Има си хора и хора, както се вика. Едни ще идат да се бият, други да свирят, трети ще се омешат в чипровска оргия и т.н.

С други думи, последното нещо, дето искам да правя е да давам акъл или съвети, взимайки се предвид безмозъчният индивид, дето съм, ама смени книгата :)
Нещо художествено, пусни си любима музика, освен ако не ти пречи да четеш, де и така :)