Търсене в този блог
09 януари 2012, понеделник
Защо не трябва да ви пука за 112, защо трябва да вземете насериозно миньорите и защо не ви трябват кредити
снимка ЕПА
112 е тъп телефон, правен за тъпи хора. Ей така се почва статия. Както и да е. 112 е поредната малоумна идея, за прост народ, което мен ме обижда, а се водим за висш интелект. Ето къде е проблемът.
112 е телефон за спешни случаи (пропадания в кенефи, секс с дебели и т.н.), вкаран от шибаният европейски съюз (баш па тва няма да го пиша с главна буква) за всички шибани европейци. Само че ние сме балканци и сме по-яки. Но работата е друга. Идеята е без значение къде се намираш, като те натисне кафява мечка за анален да можеш да звъннеш на някого, за да има кой да снима акта. Т.е. - аналог на 911 в щатите*. Като знаеш, че без значение къде си, не трябва да си ползваш шибания мозък, ако загазиш.
*само че онова е една държава, а тук сме двеста и всички се мразим
Мама ти тъпа, съюзна. Както през последните дни разбрахме - този телефон, поне на наша почва, не работи. Но това ме радва. Може би ще се върнем към доброто старо време. Гледайте, аз имам сериозен проблем с нововъведения, които би трябвало да ни улесняват живота. Мразя уеднаквяването. Това не е прогрес. Не искам лесно разрушими неща да са отговорни за сигурността ми. Предпочитам да имам алтернатива. Ако ще се мотаеш зад граница, да му еба майката, дай си малко зор и научи "кой", "какво", "защо" и "къде" е там. Хората много лесно започнаха да се лишават от какво ли не за някаква си мнима сигурност.
Телефоните за спешни случаи са едно от най-яките неща, дето учихме като малки. А аз съм човекът, на който му отне 15 години да си научи ЕГН-то, т.е. не съм фен на числата. Не помня телефонни номера, улици, блокове и подобните. Те не са ми важни. Ако нещо е от значение за мен, ще се постарая да го науча и толкова. Поне три телефона, на които можеш да звъннеш, без значение в каква беда са - ти дават по-голям шанс, избор и в крайна сметка в мозъка ти има по-голямо количество ценна информация. Заебете 112.
155, 160 и 166. Да не звуча като старите хора. Ама едно време какви телефони имаше за спешни случаи, тва сегашното телефони ли са. Така или иначе ние ги плащаме. Издържат се от данъци. Викам, че ако ще плащаме, поне да е качествено.
О, дайте парите на миньорите. Колкото и ще да искат.
И, да, това, дето всеки си го мисли. Това са люде, изнасилващи майката природа, ограбващи я и подобните. Но знаете ли какво? Всички ние живеем благодарение на тях. Хубаво, можем да живеем без ток - което, освен липсата на бърза, вкусна храна значи да живеем и без интернет, вода и телефони... Идеята ми, че можем да оцелеем. Нека перифразирам - благодарение на тях водим сегашния си живот*.
* то па един живот
Докато някой не ми намери неизчерпаем, чист, евтин, по-безопасен и достатъчно мощен, за да не плащаме повече, източник на енергия, нямаме никакво право да лишаваме тези хора... от каквото и да било.
Ядрената енергия и водата не са отговор. Никой не може да контролира водата. Тя е най-страшната и разрушителна стихия, която познаваме на повърхността на тази планета. Може в нея да се е зародил животът, но това не ѝ пречи да го отнема по бързата процедура. И е лукава, мамицата ѝ. Бавно, но сигурно унищожава. Но знаем и колко свирепа може да бъде, като прелеят реки, връхлетят вълни. По-безопасно е да си направиш станцията в билото на действащ вулкан... от страната, дето се стича лавата, отколкото да разчиташ, че водата ще ти захранва тостера.
Не знам дали помните (разбира се, че не) но преди писах за фотографите и операторите на научно-популярни филми и списания, въобще за хората, живеещи зурла в нос с дивата природа. Просто някои хора са по-полезни от други. И това е. Миньорите са от този тип. Те са хората, които трябва да взимат големите пари.
Дори не знам дали повечето хора осъзнават какви са основните характеристики на миньорския занаят. Мръсна, под земята и депресираща работа. Всеки ден. С години. А после някой смее да ми се оплаква, че работи в бял офис, където не е 27 градуса, а 29. И, ох, колко съм натоварен, колко съм наникъде, ох, ох...
И най-голямата обида. Големите пари са в банкерите. Аз нямам нужда от тях. Както и вие. Живеем с морала на западния свят, а западният свят е глупав. А самите банкерите не са виновни. Просто те дават това, което тъпият западен човек желае. Да харчи пари, които няма, за глупости, които не са му нужни. Толкова е просто.
Някой е трябвало да задоволи тази потребност и банкерите са си казали "защо да не сме ние?". Разбирам да вземете кредит, за да си стегнете жилището, да си купите ваше, ако нямате или да започнете бизнес (дори и да се провалите, случва се, какво да се прави). Това, да. Но, специално за жилищата, купувайте такива, каквито може да си позволите в момента. Каквито месечни вноски няма да ви дерат кожата (такива няма, но някои са по-безболезнени). Ако чисто взимате 400 лева (на хартия ви осигуряват на много повече, но в крайна сметка плащат много по-малко), не се набутвайте там, където ще давате 370 от тях в банката.
Защо западният човек не може да научи това? Взимаш 15 или 20 хиляди годишно. Нима къща за 300 000 ти е по джоба? Оставете банките. Нуждаем се много повече от хора, готови да си захвърлят здравето, за да имаме топла вода в бойлера. А не от тупани, някои от които, правят по над 100 милиона годишно, само, защото безумните идиоти смятат, че трябва да пазаруват с кредитни карти и то пазаруват пълни боклуци, които обаче ги карат да се почустват хора. Що за идиотщина?
Разбирам да купуваха оригинални и странни творения, изработени с майсторлък и отнели време, за да бъдат възможно най-детайлни и изпипани. Хората масово купуват масовото, щото е популярно. И затъват в дългове. От глупост.
Много малко неща наистина си струват парите. Например добрата техника и музикални инструменти. Но, нека ви дам една перспектива. В днешно време, за да може да записвате музика (на високо и професионално ниво) ще е нужно да вложите около 2000 хиляди лева. Че и по-малко. Зависи на какво свирите. Чудесни акустични китари се продават за под сто лева. Кадърни електрически инструменти, барабар с оборудването, се продават за по 500 лева, а ако имате приятели, цената пада под 200 в някои случаи. Говорим най-вече за синтезатори или китари. Вложете останалото в добър компютър и софтуер за музика, за миксирането после или камера. И отделете три-четири години брутално усилие. Може и да ходите на уроци. Не са много скъпи. Особено, ако имате работа.
И това е само една от многото идеи, които могат да ви докарат пари, без да си слагате гениталните ценности на кантара на банката. Защото, хванете някой успял музикант, който е добър в това, дето прави. Вероятността да е пълен кретен е много голяма. Но този човек е успял да си наложи да практикува всеки ден с часове, без значение, че е пълен дебил. Значи интелектуално възпрепятстван тъпак е успял да си докара живота до онази точка, в която може да се забавлява истински, докато изкарва пари и да бъде смятан за вдъхновение дори.
Къде е вашето извинение тогава?
Не ви казвам да ставате музиканти. А просто да знаете, че успехът и възходът не идват задължително от много пари. Даже често е обратното. Тия, които сега биват наричани "големи" в повечето случаи са почнали от едно гаражче, от една идейка, вложили от малък до никакъв капитал. Чисто в идеята. Иначе са давали пари за оборудване, образование, пътувания, запознанства, но това им се е отплатило в краен случай.
С други думи, ако инвестирате - нека е в нещо, в което вярвате и познавате. И най-вече инвестирайте в себе си. Това не означава, че ще сте си сами шеф, дори може и да не го искате. Но ще ви направи незаменим кадър, ще бъдете търсени, ще се знаете, че имате умения и всичко останало, което всеки желае да чува за себе си, плюс псувните зад гърба ви. Но това вече е друга тема.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар