Търсене в този блог
06 януари 2012, петък
Защо "Псевдонауката" не трябваше да бъде издавана
И да не останете с грешно впечатление. Самата книга Bad Science (чиито превод предполагам е добър, най-малкото нашенското издание има по-добро заглавие от оригинала, пък и блогърите от всякакъв цвят, пол и мирис по цял свят се кълнат в нея... което вече няма нищо общо с превода) е забавна книга. Написана в приятен, достъпен стил, авторът държи да бъде разбран, интересна е, чете се бързо, псевдодокументалите* случки, без да е ясно дали баш така са се случили нещата или не**, се занимават с реални проблеми. Една от стойностните не-фикционални книги, с която ще си прекарате добре. На електронен четец ще ви отнеме сигурно един ден. Ако пътувате - по пътя към работа, стига да не карате кола, през обедната почивка, пътя обратно и час-два след вечеря и сте готови. Дори на монитор няма да ви тормози повече от два дни.
*ха, видяхте ли какво направих
**всеки автор слъгва, за да направи по-пикантни нещата, не че тук е имало нужда, но ако не друго, то тази книга ще ви научи да не вярвате на всичко написано
Тогава къде е проблемът? Ами второто пояснение на горния абзац го маркира. Наистина нямах нужда от поредното доказателство за това колко могат да бъдат тъпи хората. И още по-важното, наясно съм колко мързеливи и нежелаещи да се напрегнат могат да бъдат същите тези хора, едва ли ни трябваха 400 страници (не знам колко са точно, почувствах ги като толкова) въртене на едно място.
От една страна "Псевдонауката" може да се разглежда и като бая засукана реклама на шепа блогове и хора, но да не се задълбочаваме толкова в маркетинговата окраска на нещата. Това, което трябва да знаете е как действат подобен тип книги и как може да паднете в капана им.
Голямото послание на книгата е - четете и критикувайте, плюс - положете усилия. Първото се отнася до това да не приемате нищо за чиста монета, особено ако се отнася за здравето. Много пъти правим точно това, защото определен метод изглежда по-безболезнен и ненатоварващ, демек - не трябва да се напрягаме допълнително. Което, специално за българите е доста важно, като се вземе предвид колко от нас се самолекуват, щото не им се чака пред кабинетите, и виждат личния си веднъж на високосна.
"Псевдонауката" ще се опита да ви научи как да четете винаги с по няколко на ум различни изследвания, както и да ви докаже силата на самовнушението. Винаги съм твърдял, че човек най-добре умее едно нещо, а то е да се самозаблуждава. И книгата провежда редица доказателства за това. Повечето фрапиращо малоумни (за това след малко), а някои чувах наистина за първи път. Наложи ми се да препрочитам пасажи, че и цели глави, тъй като ми бе трудно да повярвам, че хората правят това.
Но капанът на подобен тип книги, който се образува, често без вина на самия автор, се крие в това, че са предназначени за възрастни. Ако човек до 20 години не се е научил да чете доклади без да взима всяка дума в тях като единствената и божествена истина и не е наясно, че за да му се случи нещо добро (особено в здравословен план) то той трябва да положи усилия* едва ли една книга ще му помогне много-много в този аспект. По-вероятно е четящият, в случай, че до двадесетата си годишнина не е усвоил горепосочените качества, да се почувства само по-умен от останалия свят, защото е прочел книга, показваща му колко глупав е останалият свят. Той да си каже "аз не съм такъв" и да продължи да бъде същия идиот (или идиотка), но много по-досаден. Тъй като вече ще цитира грешно запомнени пасажи от книгата.
*не говорим дали наистина ги полага, въпросът е да е наясно, че в един момент ще му се наложи
Самозалъгването играе голяма роля в ежедневието ни и достатъчно предприемчивите хора се възползват от тази ни черта постоянно. Бен Голдейкър точно там иска да се концентрираме. Лошото е, че много от това ще мине през главата на читателите, като мнозинството ще си остане само на цитиращия-грешно-но-се-мисля-за-умен етап.
Това е така, защото в живота реалните решение, тези, които носят реални резултати, винаги са тежки. Било то за здраве, фигура, в работа или във връзки. Никога не е лесно, а ние не искаме така. Искаме хубавото да ни е поднесено на тепсия. Когато не трябва да се напъваш, а получаваш хубави неща е чудесно. Всеки иска да се справя с трудните моменти като на кино - три минути интензивен монтаж, показващ колко усърдно се стараем и след това цял живот да берем плодовете от този триминутен труд.
Но не става така. Ако имаме сериозен здравословен проблем в повечето случаи боли, за да бъде отстранен или поне притъпен, тъй като има такива, които си остават с нас. Ако искаме да имаме хубави тела и да не натрупваме излишни гадости в тях не става с лигавене, с лепенчици и чаена вода или измислени диети от безумни диетолози, които преписват статии от интернет. В такива случаи е по-добре да се вслушате в съветите на учени, занимаващи се от над 40 години с атлети. Като тези атлети изглеждат добре и печелят медали на олимпиади. А какво казват тези хора? Трябва стриктно спазване на режим. Кога почиваш, кога работиш, кога тренираш, кога, какво и по колко пъти трябва да ядеш. И това въобще не е лесно. Цялото ежедневие на човек се преобръща и накрая не прилича по никакъв начин на това, което е било преди.
И, да, специално за външния вид, зависи какви гени имаш. На някои хора им е по-лесно, за да постигнат впечатляващи резултати. Но знаете ли къде в врътката? Не им е много по-лесно. Защо мислите тези актьори блъскат по над половин година за дадена роля? Тъй като, не е много спорно, не малка част от тях са красиви, снажни и т.н., демек носители на добри гени. Въпреки това, за да изглеждат по изисквания от ролята начин треньорите им буквално ги счупват и после ги събират наново.
Нито едно красиво, внушително и заслужаващо си човешко творение не се е пръкнало от самосебеси. Зад него стоят години учене, последвани от изследвания и труд. И дори тогава има възможност за допуснати грешки и се намесват други, които да го прегледат обстойно. Поне така стоят нещата в сериозната наука. Знаете коя е тя, тази, дето боли от нея. Същото важи и за изкуството.
Да си добър музикант ще ти трябват едно, минимум, пет години усилено скрибуцане. Без значение колко вроден талант имаш. Не е ли там, да седнеш на едно място, с часове, да правиш едно и също, докато ти стане втора природа, нищо няма да излезе. Рисуването е аналогично. Искаш да станеш писател? Започва се с четене. Много четене. Четеш, докато ти се доповръща. Така се запознаваш с различни стилове, виждаш кои сюжети се използват и как, това ти дава перспектива как да боравиш с познати модели, за да ги направиш по твой си уникален начин. След това идва и писането. Пишеш всеки ден, четеш всеки ден, винаги си крайно критичен към себе си. Без значение с какво се занимаваш - изкуство, наука или спорт. Гониш онази съвършена форма, за която мечтаеш и заради която искаш да те познават. А това отнема години. Има начин да е лесно. Ако се научиш на дисциплина от ранна детска възраст... по-точно, ако те научат.
Прочетете "Псевдонауката", забавна е. Но не се чувствайте по-умни, задето я притежавате и сте я прехвърлили и сте видели що за тъпунгери щъкат наоколо. То вие сте по-умни от тях така или иначе.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Край тази книга се вдигно такава патаклама, че и най-мижавото ми желание да я прегледам вече се изпари в небитието.
Еее, благодаря ти за този пост, дано повече народ да го разбере.
зори, книгата Е добра (нека речем прилична) имам друг фаворит за документална литература тия дни ще пиша за него, няма да сгрешиш, ако поне прегледаш няколко от главите. Тоя й е голям плюс, дори не е нужно да я четеш цялата или в последователност, въпреки че си има композиция и е добре да караш глава по глава. Проблемът се крие извън нея :)
presly, моля, пак заповядай... какво викат кунтурните ора на селу. :)
И още за самовнушението - Begotten
http://masters-tb.com/details.php?id=66744
А за Вернер Херцог не ми се говори . Той направо хипнотизира :D
http://rogerebert.suntimes.com/apps/pbcs.dll/article?AID=/20110323/REVIEWS08/110329996/1023
Страхотно балансиран коментар. Чудесна работа. И все пак смятам, че трябва да се издават колкото се може повече такива книги.
Книгата е страхотна, а още по-страхотно е, че около нея толкова се разшумя, барем повече хора се облажат от рациото на Голдейкър.
Вал, Begotten никога не ми е оставял впечатление, че се занася със самовнушението, въпреки, че някой може да поспори какво представлява вярата и върху какво се гради, ама самият филм не се занимава с подобни простотии. А второто е от златните времена на Херцог... иска ми се за малко да остави документалното кино (или поне да спре да бъде наратор, че с неговия акцент трудно се разбира) и да се върне към драмата.
Христо Блажев, благодаря, по-добре е обаче да има кой да ги пише. Има и друг проблем. Надявам се да го избегнем, ама наистина не ми се ще да видя масов наплив на подобни книги (само че без изследванията и качествения стил), целящи да хванат вълната и да припечелят нещо, като самите им автори няма да са се опитали да провеждат каквито и да било изследвания. С други думи, да, Bla, книгата е добра, но е много опасна за загубено общество като нашето. Последното нещо, от което имам нужда, са всезнаещи диваци и залят книжен пазар от недодялани кретени.
Публикуване на коментар