понеделник, 9 декември 2013 г.

Топ 1000: Най-добър филм на годината (до момента)

произволна лична перверзия от девианарта - спокойно, от мен е драскана - те го линка 

Та, преди всите пустиняци, язе да съм най-напреде с никому нужните комплиации от глупости, минаващи за класации, в които, видиш ли, се таяли заглавия с качества. Демек за достойни времегубки иде реч. Горната картинка е просто там, за да има нещо, че ме мързя да маам разни ленти, камери и подобни шебеци за заглавка. Пишем го директну у блога, а бЛъгарски спел чек нема, тъй че, ако е фраш от преметнати букви и вродена неграмотност, нидей пищя.


Stoker - тва ще ми е филмът на годината. Силно подценен. Незаслужено подценен. Никол Кидман си е дъно, както винаги, но останалото е класа само по себе си. Ако Земекис още можеше да прави филми, така щяха да изглеждат. Американски дебют за Chan-wook Park, водещ със себе си и оператора Chung-hoon Chung, а музиката е писана от Клинт Менсел. Освен това Wentworth Miller (младоликото главно от "Бягство от затвора") явно има заложби за добър сценарист. Ся, колко Парк е бъркал в сценария не е ясно, но това не е важно. Оригинален, стилен, мрачен, изкълчен и хахав филм, за съжаление видян от твърде малко хора. Кино в най-чистия смисъл. 

The Berlin File - Ю. Корея не прощава. Този филм е идеален, тъй като показва за каква пропаст говорим щом стане въпрос за класата на корейските актьори и всички останали. Може и Джак Никълсън да набуташ там и пак ще изглежда нелепо и неадекватно. Страшни са. Англоговорящите са баси потреса, но това като че ли е единственият минус на филма. Махни това и получаваш най-добрия екшън на годината с (доста рядко за корейското кино) страхотни престрелки. Актьорите са мега, темпото бясно, камерата заема най-трудните възможни ъгли, размахът кърши, хореографията на боя и озвучението те карат да усещаш всяко нараняване, финалът е убийствен. Сравнен с останалата част от света, филмът е брилянтен, сравнен с типичната корейска продукция, филмът е просто добър. Въпреки качествата си и добрите попадения, в крайна сметка, 2013-а беше крачка назад за корея. 

Elysium - колкото и да ти е в лицето посланието, колкото и да бяха недодялани някои от камера-решенията по време на финалната ръкопашна схватка Нийл Бломкамп доказа, че не е случаен човек. А и това тук е 100-милионен филм, дето си личи парите. Отдавна не бяхме виждали такова нещо. Има декори, ефекти на живо, грим, даже Мат Деймън не дразни. Докато гледах филмето бях разочарован, ама така бях и със Сектор 9, след тва оцених творенийету.

Before Midnight – най-после. Вече официално можем да кажем, че имаме перфектна американска трилогия. Най-вече щото няма нищо общо с америка. Ма ебем ти властелини, войни, матрици и (донякъде) пирати (дееба и тоя четфръти филм). Те тва е. Закопа и кръстнику даже (поредица, от която харесвам само първия филм, ма те, ората квичат, че е класа).

Maniac – сигурно вторият ми най-любим филм тази година след Stoker. 80 минути ужасия от първо лице. Римейк на позабравена боза от 80-те, правен от хора, осъзнаващи силата на жанра и какво се изисква от тях. Брутален и много грозен филм. Илайджа Ууд прави и постига повече с гласа си, отколкото 95% от холивудските чикиджии с всичкото си. Заснет изцяло от една гледна точка (освен секунди накрая) го вкарва много неприятно и интимно на публиката.

Man of Steel – писах за него (две статии по-доле).

Pacific Rim – фак уеаъ….! Филм от типа „пуцай, куме” и кумът пуца като невидел. И отговор на въпроса защо трансформърите са дупка. Те така се прави. Без мярка, ма със стил и усет, че и не малко умения.

The Lone Ranger – ‘ного ясно, че ще е един от избраните.

Rush – някой ден хората ще кажат, че Рон Хаърд става за нещо.

Oblivion – заради визията си и задника на стилната мацка.

Filthдобрите филми по Ървин Уелш требе се коткат. Не е като да са много. То не е и количеството на добрите му книги да е огромно, ма те, като напише нещо прилично (по неприличен начин) си е като нова година.

Jack the Giant Slayer – все тая, харесах го и тва е.

Blue Is the Warmest Color – лесбийското кино рулз тая година. Щото след това имаме и…

In My End Is My Beginning – кратко корейски филмче, разпънато до кратко пълнометражно филмче, с хубави корейки, споделящи жилище заедно, след като се оказват жена и любовница на претрепал се тъпак. Па са и приятелки. Освен това в хетеросцените има бой, щото изневярата не е достатъчно екстремна явно и им липсват емоции на идиотите.

Dallas Buyers Club – ДжареД Лето добре напусна филмовата индустрия с феноменалната си роля в г-н Никой. Завръщането му не осира предишните му постижения.

И тва е.
Предполагаеми допълнения:
Дон Джон
Гравитация
Вторият Хобит (а, дано, че от първия още мирише)
Нимфоманката (силно съмнително, ама Триер взе, че направи два търпими филма, с ужасна камера и монтаж, но все пак търпими и то един след друг). 3 от 3? Дали?
12 години роб

Капитан Филипс
The World's End (Едгър Райт направи 3 безумно страхотни филма един след друг, еба го да е успял и четвърти път… ебааааааааа го)


4 коментара:

кайти каза...

Онемях :)) просто не мога да избера. Всъщност да ти призная, че те чета заради специфичния ти изказ, а за филмите ...де да знам - Elysium може би
:)

Dodolion каза...

Почти съм съгласен със списъка, но бих добавил още два филма, които надминаха предварителните ми очаквания:
After Earth - Фантастика с Уил Смит, която не е фокусирана върху Уил Смит, невероятно, но факт...
Warm Bodies - Зомбита и качествен хумор, никой до сега не беше успявал да колаболира по толкова добър начин.
Riddick - Много по-близо до класиката Pitch Black, отколкото към сюжетното недоразумение - Хрониките на Ридик.

troubadour каза...

кайти, явно ти си едната от минус тримата, идващи именно заради това :)
додолион, от тези трите само зомбитата гледах (до половината, когато просто филмът се счупи за мен).
до ридик още не съм додрапал, иначе съм го набелязал от началото на годината
а след земята на смитовци го пропускам с мощ, просто нямам вяра на шаямалан да направи
динамичен филм. Не че ми трябват екшъни и пр. и че не оценявам бавната фантастика,
ама той прави порсто мудни филми. Този тип работеше за шесто чувство, неуязвимият и селото, ама останалото
е болка

Magicktarot – Соня Петрова каза...

И аз се добавям към Кайти! :)

Публикуване на коментар