вторник, 3 декември 2013 г.

HBО ф кенефа, зомбита задоволяват



Ето едно изречение, което преди две години би било немислимо. ХБО не струва. Ама ‘ич. Дори и нещастната си таксичка в момента (не че това е причина, човек да си причини абонамент за старз или шоутайм). Последната година трябва да е най-катастрофалната за тази телевизия от самото й създаване, а това е в общи линии преди самият телевизор да изникне. Домашнио бокс офиз е бая по-д’рът отколко си мислят келеметата, смятащи, че нещото се е пръкнало барабар с разкази от криптата и други подобни интелектуални порнографии в началото на деветдесетте.

Като изключим Treme, вече почти официално прекратен, но с надежда да не е, ейч би о-ту блъска цели три мултимилионни сериала на година в момента. Отново нещо немислимо преди години, когато Рим и Деадууд, и Карнавал се редуваха да изстискват и последните центове от телевизията. И трите (за съжаление, тъпи американци и пр.) се оказаха грандиозни провала, цепнати между рогите доста преди предварително предвидените си финали. А хбо-то оцеля, само защото във фона Сопрано и Два метра под земята, пак бая скъпи сериали, громяха рейтинги. Да не говорим, че и сексът и градът даваше мощно нежно рамо.

Сега е друго. Истинска кръв, Игра на тронове и Империя край морето. Само един от тези сериали струва колкото едногодишната продукция на кабеларката от преди десетилетие. Ако Карнавал бе непосилен с 4-5-те си милиона на епизод (често надхвърлящ един час), сега не можеш да заснемеш и двайсе минути епизодче на комедиен сериал с по-малко. Ся, че и четири милионе не са кфото бяха преди, не са, ама айде...


Истинска кръв и Игра на тронове са ясни. Бесни, диви, безпардонни, наблъскани с кръв и голотии безпрецедентни олигофрении, като първото вече си граничи със Спартак по фактор дебилност. Но за разлика от гладиаторските чикиджии (основно спасявани от неприемливо добрия си кастинг и интересен подход към диалога) Кръвта вече шест или-еба-ли-го-колко-там (да-се-пише-така-е-тъпо) години успява да запази някакви нюанси от очарованието си, запазено за първите два сезона (които бяха и най-малко успешни за сериала, когато бе брутална пародия на солидна извадка от американската поп култура, че и култура като цяло). Сега е сапун с вампири, върколаци, фей, всяка зла гад и пишката на Ерик. Изненадващо е, че изчакаха с гениталиите чак до този сезон. Путки още няма. Само косморляк. Но тук-таме Алън Бол и ко. вземат, че се съвземат от унеса си, вдигнат безполезните си туловища от матраците с пари и успяват да напишат изкъртващи реплики. Издигайки абсолютен пустиняк като вампира Бил до непредполагаеми висини. Сериозно, тва се очертава като един от десетте най-паметни персонажи на ХБО. Нема такова леке. Само ми се ще да спрат да се осланят на женорята из публиката и да го направят баш на дивия кретен, дето се крие в този образ, а не да загатват, че той, видиш ли има сърце, и либи глупавата Суки.

Проблемът е, че сериалът приключи сезона си на такава нотка, която или ще провали героя напълно, или ще го отприщи. Джейсън, брат й на Суката, отново бе един от най-полезните играчи.

Игра на Тронове. Някъде бях писал разочарованието си от тазгодишната кошмария и калпавата реализация на червената сватба. Ма пак. Ако не знаех колко добра е четвъртата книга този сезон щеше да ме откаже от сериала. Лошото е, че ще омешат брилянтния й материал с боклука от пета книга и отново ще получим паянтови до безобразие десетина епизода. Що не са 12 да ги ебеш в ушите? В общи линии това се превърна в новите Тюдори. До втори сезон щях да кажа, че са новите Тюдори само, че с по-добри ефекти. Но успяха да оплескат и това. Ма няма как, хонорарите на Тирион и Халесито едва ли са малки. Направо не ми се мисли колко струват фалшивите дигитални цици на последната на телевизията и не е останал ресурс за сините екрани. А и този сериал без Алън Тейлър се оказа немислим. Но актьорите са готини, атмосферата, кога я има, навява спомени за прилично фентъзи, предстоящият сезон съдържа всичките ми любимци и не би трябвало да бъде размиван твърде много с на дотраките глупостите и неадекватностите край Вала. И да знаете, Тирион е тъп та вдлъбнат в пета книга и личи, че е писан на прима виста, щото колкото и да ги трепе главните Мартин не е идиот и знае смъртта на кои герои ще му коства остров в съседство на Джони Деп.

И стигаме до истинската болка. Имперя край морето. Наистина, ама наистина не исках да се оказвам прав за този сериал. Трети сезон беше чудесен, но остави две възможности пред екипа. Или да го заорат в блатото на същото, или да теглят дебелата майна на Атлантик сити и да се захванат с историческите фигури. В блатото е. Намериха си нов злодей, всички започнаха на чисто и от начало и целият сезон се оказа ебаси тъпия пълнеж. 12 буквални часа блудкава боза. Нъки и брат му вече не са интересни, да не говорим за келемето на втория. Защо ни занимаваха с училищните му премеждия е отвъд всякакво разбиране. Новият злодей беше помпозна надувка, чиито край бе ясен от самото му появяване. Чернокожият, желаещ да е на върха, стана роб. Единственото неясно бе на кой точно ще се подчини. Щото не можаха да измислят нищо по-добро. В Атлантик единствено Чъки Уайт беше на типичното си високо ниво. Да не говорим, че и феноменалният завършек на арката на Ричард от миналата година бе тотално, ама тотално опропастена с евтина драма и кретенски финал.

От друга страна обаче, реалните исторически фигури, дето си и приличат на първообразите бяха кеф за гледане. И най-после дадоха поле за изява на Ван Алден. Щом филмът излезеше от Атлантик интересът скачаше с километри нагоре. Но винаги беше за кратко и идваше като случайно достигнато великолепие, вместо като старателно изготвян план. Сезон без нищо задоволително или резолюция. Тъпчене на едно място и обида към зрителите. Това беше сериал за мислещите хора. Сега е поредната излагация със страхотен визуален стил. Разбира се първите три сезона си остават безкрайно великолепни и сред най-добрите постижения на HBO, но силно се съмнявам, че ще се присъединя към пети сезон.

За сериала все още има надежда. Но тя се крие в изоставянето на Атлантик и концентрирането върху всичко останало.

The Walking Dead обаче се сдоби с идеалния финал по средата на сезона. Много мразя когато един сериал бива разбит по този начин и чакаш останалата половина след 2 месеца. За цялата плява и бавно темпо бяхме възнаградени с размах, достоен за голям екран. Актьорите размазваха във всяка една сцена, а екшънът след това помита каквато и да е конкуренция. Плюс че има една ръкопашна схватка, в която, когато нашият нанесеше удар, мани че го усещаш с костите, ми ти иде да крещиш с пълно гърло от кеф. Сравнено с болната червена сватба, която съзерцавах с пълно безразличие, това тук ми докара един тон емоции.  

Зомбитата показаха и, че не е нужно да изтрепеш главните си герои, оставяйки света си празен, за да докараш зрителите си до екстаз. Освен това ми показаха, че съм омекнал. Когато нещо е перфектно и се осере (Империя край морето) няма връщане назад, ама когато нещо, дето се е клатушкало между шедьовър и „баси скуката, мен” успяваш да простиш всякакви глупости, стига да стимулират първобитния простак в теб.

И точно това успя да направи сериалът с последния си (до този момент) епизод. Чист и прост адреналин и великолепие. Някъде надълбоко в акъла ми гласовете крещяха заради безумията, но биваха игнорирани, тъй като бях зает да попивам всеки удар и всеки пръснат череп на лошковец без реплики.

The Walking Dead отдавна е заебал всякакви стремежи да е оскарова телевизия. Но не са се отказали напълно да награждават зрителите с качество. Интересното е, че сериалът има странно темпо. Бърка скуката за развитие, но си крета така, докато изригне накрая. Единственото изключение бе началото, където първият епизод (написан, продуциран и режисиран от Дарабонт) си остава в топ три на най-великите отварящи епизоди (редом с Карнавал и Изгубени), а последвалите 5 бяха плява.

След това всеки сезон е муден до безумие, с два-три изкъртващи обрата и приключва с експлозия. А и в техническо отношение отстъпва с милиметри само на Империя край морето и Американската ужасна история, та си заслужава гледането дори заради това.


И HBO да се стегнат. 

4 коментара:

cellfourteen каза...

Заради теб и Силвър съм си разпределил Карнавал за още две години напред и пестя ли, пестя. Ходещите пък го бях зарязал в края на първи, но сега просто трябва да го видя :D

troubadour каза...

И как го постигна това? Карнавала едва успях да го отложа за около ден и половина на сезон. Така беше и с първите три сезона на Империята. Сега и тя ще влезе в сериалите, дето гледам по епизод на седмица и не ми дреме, ако попропусна. Бтв, всички в тази статия са така.

cellfourteen каза...

Онзи ден писах, писах, но май Блогър ми глътна коментара, а не попадна в спама :) Карнавала е уникален сериал. Сигурно и защото знам, че са го отрязали, но е толкова е интензивен, че ми стига по един епизод за няколко месеца - в смисъл че никога не ми се е случвало нещо подобно, освен за една бройка с The Wire. Империята определено ще я гледам - избирам или нея, или Breaking Bad на онче-бонче за най-напред :)

troubadour каза...

на мен ми беше невъзможно, трябваше да гълтам епизод след епизод иначе получавах тикове, същото се отнася и за the wire
инак аз сигурно съм един от петимата, чиляци, кибичещи в нета, дето не харесват breaking bad, не успях да превъзмогна първия му сезон,
въпреки масата култови сцени (особено седми епизод)

Публикуване на коментар