вторник, 22 октомври 2013 г.

Блокбастър екстравагандзъ – или как затъпях за една година.


личен архив

След продължително взиране в голото тяло, притежание на мъртвата съседка, докато й пълнят задника с всякакви химикали, ала „два метра под земята”, достигнах до заключението, че ако филмът, бидейки продукция 2000година +, не е от Южна Корея или поне няма силна корейска намеса, то той не си заслужава пенявенето. Има изключения, разбира се, но еби ги, в текста не става въпрос за баланс. 


Ако искам качествено забавление имам музика, имам и книги, имам и кракнато копие на 3D Sexvilla, тъй че няма защо да се страхувам, че душата ми ще остане гладна. Което ми позволи да спра да обръщам внимание на това колко са тъпи хамериканските големи филмове. Това естествено не се отнася до „Прометей”, който е вероятно най-обилното прахосване на талант, познато на човечеството (стига да не сте запознати с талантите на миските в Мис България). Всички останали (филмите, не момите) обаче минават тънко по тъча.