петък, 8 август 2014 г.

Казва, че ме обича, а за нея нищо не знача

 модел: произволница от нета и около 40 минути мацане

Какво очакват хората от една връзка? Какво ли не е най-вероятният отговор, но поне едно от нещата е уважение. Или поне беглото лицемерно "да се правиш, че ти пука какво става с другия". Нима искам чак толкова много? Да усетя поне малко съпричастност? Не може ли поне веднъж да става въпрос за мен? Явно е, отрицателно цъкване следва след този въпрос иначе за кво да се моря да пиша, нали така? Но нейното желание е по-важно, тя си има да прави неща, не може да ме остави дори да си кажа приказката. Виси на телефона в едно тегаво напрежение, чакаща само да затвори, пък мен кучета ме яли. 


Какво, да му путката гънгренясала, става с хората? Катеря си се аз у влака, целият потопен от мега куулнес и мега мегавост. Това аз, не влакът, той е пробито корито, което се предвижва чрез пикня и зли вууду заклинания. В момент на неописуемо великолепие се метам в некфо изгърбено купе (осмица) две малки патки седнали една срещу друга до вратата и проста бабка, нагньела се до джама. Правилно. Усетили са, че идвам, а таквоз чудо на природата не можеш да принизиш до една седалка. Трябват две.

Само че между тия двете ръби, а тоя секси гъз не е за един ден. Затва след секунда съм веке у коридора до прозореца и могъщ вятър развява перчем, си ебе мамата. И те тогава се случи. Двойка (жени - може би сестри, по-точно пръкнали се едновременно адски изчадия) се домъкнаха. Върху себе си може би носеха повече торби, отколкото са въобще създадени изобщо. Заеха цялото купе. Хуу, се тая, като тръгне влакът ще ги разхвърлям. В момента вътре е все още малко по-топло от центъра на хвърляща мазни гюбеци звезда от пояса на Орион, а да се местя е признак на слабост. 

То па се оказа, че бабишкерът и едната млада пичка се изнесоха нанякъде, щото кондукторът им каза нещо. Дива сръбска чал... такова... зверски дет метъл гръчеше сладко ушето през това време, за да обръщам внимание на плебейски диалози. Но местата бяха опразнени. Влакът потегли. И аз с бодра крачка на прегазен глист се натресох на най-близката седалка до вратата само, за да бъда прекършен физически, духовно и сексуално от миризмата. Пресни запалени кравешки говна, подклаждащи супа от човешки бъбреци мирише по-добре от това, което безвъзвратно покоси съществото ми. 

Раничката на гърба и се изнизах. Но останах на прозореца в коридора срещу СМРАДТА. Това ми даде и добра възможност да огледам съществата, които явно като малки бяха мечтали да се превърнат в човешкия еквивалент на дузина престояли на плажа цяла седмица под брутално слънце гигантски сепии. На вид не го докарваха, това би било твърде ниска летва за тези двете. На пръв поглед - напълно нормални, непоправимо грозни жени, ала пластовете поквара тепърва започваха да се трупат. 

Като пълни селянки, и двете свалиха обувките си и опънаха едни от най-грозните крака, които са успели да свият от доверчиви лешояди. На години бяха между 35 и 20 000 с ужасни черни коси, които изглеждаха повече залепени за обилно полетите им с олио скалпове, отколкото да извираха, като на нормалните хора, оттам. Едната облечена в бяло с вързана метла, другата в черно с пуснато зебло. Само че не антипод добро-зло, ами двете лица на чумата. Защо не си останах само с този пръв и не много обстоен поглед?

Движение зад мен провокира отново извръщане на взор към купето. Тази с черното се бе надвисила над останалата млада мома. Как синусите на това момиче не изригнаха в кървави фонтани ще си остане една от неразрешените загадки на вселената. В този момент се хванах, че се провалям в различаването на детайли. Цялата картина пред мен бе размазана. Мозъкът ми се опитваше да предотврати трайна травма. Ма що за келеш ще си слуша мозъка? 

Облечената в черно остави момата. Действие, доказващо, че Бог съществува, последвано от прозрение, което ме накара да се кая за греховете си. Това нещо имаше косми под мишниците. Дебели, рунтави и заемащи завидна площ. Десетчленни китайски семейства обитават по-малко квадратура, отколкото килимът, който биваше гордо развяван. Нямаше ръкави. Голи ръце, които бяха смело вирнати щом жената се намести на седалката. Последваха опънатите крака, които носеха дълги, ужасни нокти. И правеха компания на дори още по-ужасни стъпала. Вързаната имаше рапторски нокти на пръстите на краката - по цвят, дължина, дебелина и обещания за кошмари. 

Тогава и миризмата започна да напуска купето. Желанието й да се рее сред влака бе по-силно от всичко. А това е български влак. По презумпция нещото смърди на драйващ кенеф. Новодошлата миризма с лекота се пребори с традиционната арома на препикан изгнил метал. Нямаше как да не минем и без капака на цялото това гърне. Мацката с космите дойде, плътно до мен на прозореца, прехвърли едната си ръка, карайки ме за първи път да изпитвам съчувствие за металната рамка около стъклото, подложена на толкова плътен допир с космясалата потна мишница, вися така половин минута и най-безцеремонно си хвърли боклука. В акъла й да мине боса до прозореца (в БЪЛГАРСКИ влак), за да си изхвърли каквото и да беше това, дето стискаше в ръката си беше по-приемливо, отколкото да се наведе през другарката си и да използва ПРАЗНОТО кошче, което буквално й е до задника. 

И това не е някакъв изолиран случай. Тия двете просто бяха върха, който препъна сладоледа по камъка. Българите е време наистина да се осъзнаем. Тази нация е кошмарна. Ако в развитите нации да пътуваш в автобус или влак е избор, който правиш, защото не искаш да харчиш бензин и предпочиташ да си природосъобразен и като цяло ТОЧЕН ПИЧ,  в нашата родина градският и междуградският транспорт се пълни предимно от най-изпадналите уроди. Другаде процентът такива изчадия може да е малък, но при нас, заради великолепната социална и икономическа действителност, това са сигурно над 90 процента от населението. 

За добро или зло в последните години съм на кръстопът. Защо - не е важно. Важното е, че често ми се налага да ползвам гореспоменатите транспорти. И да кръстосвам цялата държава. И под често имам предвид ежедневно. Нямам книжка, за да се възползвам от кола (твърде многото ебане има свои отрицателни последствия), плюс че съм катил и едва ли ще успея да си държа очите където трябва за повече от 3 секунди. Така че се налага да ползвам услугите на БДЖ и бусовете на която и да е препикана фирма. 

И като цяло са наред. Няма нищо нередно в цялата тази ситуация. Проблемът идва от факта, че трябва да споделяш това с най-тъпите, зле миришещи, грозни същества, които правят всяко сравнение с нещо грозно неадекватно. 

Време е да слезем на земята. Тази нация е Отблъскваща. Населението е противно, далеч сме от най-добрите и топли хора, за които се мислим... поради кой знае каква причина. Нито сме гостоприемни... защото гостито трябва да го гостиш, а сметката за тока ти го набива до гърло. Красотата ни е право в гъза. Няма как да имаш красота с храна, недостойна за свине, здравеопазване, което се пази от тебе, ниво на образование, от което да те е срам и народ, който смята, че живее в бяла страна от първия свят, а реално е по-зле от такъв, претърпял война в третия. От такова крайно противоречие няма как да излезе нещо красиво, добро и приятно.  А само освирепели, жалки, гнусни човечета - намръщени, недъгави и с ниска култура.

Ние сме народ в упадък от толкова дълго време, че няма какво и кой да ни върне в правия път. Българската нация показва какво е жив труп в модерна цивилизация. Недодялана, отвратителна, миришеща гад, с която никой не иска да има вземане-даване, но за съжаление е положила смърделия си спарен задник на ебаси хубавото място. Което също постепенно бива превръщано (изкуствено) в пустиня, тъй като надеждата е сами да се гътнем или поне разкараме (за предпочитане на дъното на Черно море). 

Лошото е, че на наше място няма да дойде нещо смислено, ами дори още по-голямата клоака, които са англо-германо-франко циганите, поръсени с шепа американци. А омешаш ли британски мангал с нашенски... е... е... те тогава ше видим кон боб яде ли. 


5 коментара:

Kайти каза...

Имаш две истории тук. Първата я пропускам, от уважение към личния ти живот, но не без известно любопитство. За втората - ти сериозно ли ? Освен, че звучиш хейтърски, не мислиш ли, че има достатъчно много добре епилирани, , с педикюр и чисти пети, къпани жени, които учат децата си да си хвърлят боклуците в коша, да не пресичат на червено, независимо, че няма коли и да участват доброволно с тях в дните на доброволно почистване. Аз пък вярвам.

troubadour каза...

Не говоря само за жени, тва че тия двете усурпии са в центъра не ги прави събирателен на всичко дето е женоря. И говоря за нещо друго... под всичкото това плюене :P

Kайти каза...

Е де, говориш за хората. нацията, както аз говоря за поколението. За едно и също иде реч, с тази разлика, че не сме на едно и също мнение :)

Аля каза...

Може ли да прочета безнравствените истории?

troubadour каза...

Аля, не помня за какво става въпрос, но разбира се

Публикуване на коментар