събота, 24 май 2014 г.

Frozen: Премереното мнение

снимка: От личния архив

Frozen, ти шибана надценена путка от филм*. Това трябва да най-ужасният филм, правен някога. Въобще изобщо. Без да се ебавам. Творбите на Ед Ууд и Томи Уасо (Васо? Васу? Тинтириминтири?) са само почти равни на болката от предменструален кит удрящ ти ъперкът, докато се наслаждаваш на пронизващите звуци от онанираща котка, припяваща си песните от "Клетниците" в сравнението с дебилната, протяжна, лишена от какъвто и да е смисъл педерастия, която представлява тоя фрозен буламач.  

* щях да почна с "да ти еба путката майчина", но ми се стори незряло и щеше да остави погрешна представа в читателите за обективния ми професионализъм. 

И да го еба, исках да харесам филма. То и оттам идва разочарованието. То не бяха светещи ревюта, примамливи реклами, обещание за приключения на принцеси, които са на възраст малко по-отдалечена от седмицата, в която са усетили пиперливите щипки на първия си мензис. И накрая кво? Ебня.

вторник, 13 май 2014 г.

Друсай Дирник

Някои биха нарекли тази публикация интелектуална криза и пълна простотия, други биха я нарекли изкуство. Вторите са прави. А и ако вярваме на хората една снимка е равна на хиляда думи, проста математика (с елка) ни казва, че пък 24 снимки са равни на 24 000 думи, не че надолу всяка секунда е нацепена от 24 отделни изображения, пък ако сте свенливи и не сте погледнали надолу си нямате никаква идея за какво приказвам в момента, но схванахте идеята (надали).

Но да описваш съвършенството на задника, красотата на овалните форми, омешано с факта, че оттам излиза ако е загуба на време. Всеки знае, че суперновата е красива и безкрайно смъртоносна и пред великолепието й просто мълчиш, докато връхлитащата енергия те изпепелява.

Иде реч за гифове (гепени отдде ли не) и малко зареждането първия път може да бая гъзно, но 'фо да съ прай. съдбъ и тфа си я.

За максимум ефект и кеф се разглежда, докато се слуша тва!